Решение № 139 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 926/2012 г.

Решение № 139 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 926/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. Л. чрез адв. Б. Н. срещу решение № 189 от 10.04.12 г. по в. гр. дело № 148/12 г. на Окръжен съд - Враца. С него е отменено решение № 1318 от 8.12.11 г. по гр. дело № 2176/11 г. на Районен съд- Враца в частта, с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от същата страна против ПГ по л пр и у "М. О." и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени. С определение № 164 от 5.02.13 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да обсъди всички относими доказателства по делото за кумулативно наличие на всяка една от трите предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, след като липсата на една от тях води до незаконосъобразно приложение на този текст от КТ, като разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 802 от 23.02.11 г. по гр. дело № 1783/09 г. на IV г. о.; решение № 791/18.05.11 г. по гр. дело № 3697/08 г. на IV г. о. Според посочената задължителна съдебна практика при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 78 от 25.03.11 г. на МОМН, с която е прекратен трудовия договор на М. Л., на длъжност "директор" на П. г. по л. пр. и у. "М. О.", на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, е законосъобразна. Направен е извод, че е налице приложеното основание за уволнение, тъй като в влязло в сила съдебно решение на заеманата от ищцата длъжност е възстановен незаконно уволнен служител. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че заповедта й за уволнение е законосъобразна, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Ответникът по касационната жалба П. г. "Д. Х." моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът по жалбата М. на обр., мл. и н. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, приема следното: Решението е неправилно. Установено е, че ищцата М. Л. е работила като директор на Професионалната гимназия по химични технологии "М. К." гр. В. След преобразувано на П. и на ПГ по т. и д. [населено място] в ПГ по л. пр. и у. "М. О." гр. В. /сега ПГ "Д. Х." гр. В./, с допълнително споразумение към ТД № 12-415/12.09.08 г., сключено между МОН и М. Л., същата е преназначена от длъжност "директор" на П. "М. К." на длъжност "директор" на П. г. по л. пр. и у. Поради преобразуването директорът на ПГ по т. и д. Юл. А. е била уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата. Същата е обжалвала уволнението и с влязло в сила решение по гр. дело № 35560/08 г. на СРС е възстановена на длъжността"директор" на ПГ за хр. пр. и у. "М. О." [населено място]. В изпълнение на съдебното решение Министърът на образованието, младежта и науката е издал атакуваната заповед № 78/25.03.11 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата М. Л. от длъжността "директор" на ПГ по л. пр. и у. "М. О." гр. В., на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ - поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си Врачанският окръжен съд е допуснал същество нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/, като в мотивите си е направил фактически констатации въз основа на част от доказателствата, без да обсъди всички други, релевантни за същите факти, което е довело до необоснованост на правните му изводи. Неправилно е прието, че уволнението на жалбоподателката е законно при липса на един от елементите от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, а именно: възстановеният на работа с влязло в сила съдебно решение незаконно уволнен работник или служител преди уволнението да е заемал същата длъжност, която да е заел работникът или служителят, който впоследствие е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Жалбоподателката не е назначавана на длъжност, заемана преди това от Юл. А., а е заемала длъжността"директор"на ПГ по л. пр. и у. "М. О." гр. В. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на А. - 12.09.08 г. От друга страна, трудовото правоотношение с Юл А. е прекратено със заповед № РД-12-414/12.09.08 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, от длъжността"директор "на П. гимназия по текстил и дизайн. За да бъде възстановена по силата на съдебното решение незаконно уволнената служителка, останалата на работа ищца по настоящото дело незаконно е освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, тъй като не е заемала заеманата от уволнената поради съкращаване в щата служителка длъжност. При наличието на двама директори за една длъжност поради съкращаване в щата, едната от тях би следвало да бъде уволнена на това основание, но само след извършване на подбор. Такъв не е направен, а е бил задължителен и за това уволнението е незаконно. По изложените съображения касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, обжалваното решение - отменено, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1 - 3 КТ следва да се уважат. Искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи за сумата 4105.80 лв. за процесния период от 29.03.11 г. - 29.09.11 г., ведно със законната лихва, като се вземе предвид времето, през което ищцата е останала без работа и постъпването й на по-нископлатена работа. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищцата съдебни разноски в размер на 467.50 лв. и да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 182.12 лв. /по 50 лв. за двата неоценяеми иска и 82.12 лв. върху присъденото обезщетение/. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.