Решение № 10380 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2015 г.

Решение № 10380 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Хамза Регуиег Белларби, гражданин на Алжир, роден 01.12.1979 г. срещу решение № 1489/02.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1567/2015 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Адв. Девенска, от името на касатора възразява, че е нарушено правото на участие на доверителя й в процеса, като въпреки представените доказателства за служебна ангажираност по друго дело, съдът не уважил молбата й за отлагане на съдебното заседание и приключил същото с решение в кратък срок, без да й бъде дадена възможност за участие чрез запознаване с доказателствата по преписката. На следващо място, въвежда възражения за неправилно приложение на закона: Твърди, че на Белларби са издадени две поредни заповеди за принудително отвеждане до границата, поради което втората се явява нищожна като издадена без основание. Посоченият порок обосновавал извод за нищожност и на обезпечителната заповед, предмет на настоящото съдебно производство. Не били налице фактически и правни основания за издаване на заповедта по чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Твърди се, че г-н Белларби е влязъл на територията на Република България по установения за това ред; имал адрес на територията й; не съществувала опасност да се укрие; бил подал молба за убежище. Последният факт се разглежда и във връзка с промяната на статута на лицето, което след подаване на молбата за убежище не е в незаконен престой на територията на държавата-членка. Прави се възражение, че по отношение на г-н Белларби може да се приложи друга ефективна, но по-лека мярка. В съдебно заседание, адв. Девенска заявява, че г-н Белларби е освободен от Дома за временно настаняване на чужденци на 10.09.2015 г., поради което е отпаднал и правният му интерес от обжалване, като прави искане производството по делото да се прекрати. Ответникът по касационната жалба, Началник на Гранично полицейско управление "Летище Варна", не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура взема становище за основателност на молбата за прекратяване на производството по делото поради отпаднал правен интерес у жалбоподателя. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Хамза Белларби, роден 1979 г., гражданин на Алжир, срещу Заповед № 5394з-29/08.05.2015 г. на Началник ГПУ Летище Варна, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Република България, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, Административен съд Варна е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението на адв. Девенска за допуснати от Административен съд Варна съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото като явяването на лицето не е задължително. Разпоредбата задължава компетентния съд да се произнесе по жалбата с решение в срок, който изключва приложението на общите срокове. От данните по делото е видно, че г-н Белларби е уведомен за датата на съдебното заседание - 01.07.2015 г. на 24.06.2015 г. чрез адв. Девенска. На същия е осигурен преводач от и на арабски език. Г-н Белларби се явява в съдебно заседание на 01.07.2015 г., както и назначеният му преводач от арабски. Съдът е докладвал представените от органа доказателства, като г-н Белларби не е възразил същите да се приемат. Не прави искане за събиране на доказателства по спора, като взема устно становище в съдебно заседание. В действителност, на 26.06.2015 г. в Административен съд Варна е постъпила молба от адв. Девенска с искане за отлагане на делото за друга дата, което не е уважено от съда. Касационната инстанция не приема същия факт като нарушение на правото на участие на страната в процеса. Напротив, жалбоподателят се е явил в съдебно заседание. Адв. Девенска е представила писмено становище по основателността на претенцията, без да прави искания за запознаване с доказателства и нови доказателствени искания. Предвид това, в касационната жалба неоснователно се претендират нарушени права във връзка със събиране и запознаване с доказателствата по спора. Делото е образувано в Административен съд Варна на 01.06.2015 г., като до датата на съдебното заседание - 01.07.2015 г., адв. Девенска е имала възможност да се запознае с преписката, представена от органа, както и да направи възражения по доказателствата и доказателствени искания. По възражението, че оспорената заповед е нищожен административен акт, касационната инстанция не споделя същото. Обжалваната заповед № 5394з-29/08.05.2015 г. на Началник ГПУ Летище Варна, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Република България, но за не повече от 6 месеца, е издадена от компетентен орган във валидна писмена форма, поради което е и валиден административен акт. Законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са: - заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ и кумулативното наличие на някое от посочените обстоятелства: - чужденецът да е с неустановена самоличност, - да възпрепятства изпълнението на заповедта, или - да е налице опасност от укриване. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка за отвеждане на лицето до границата. Правилно административният съд е приел, че в настоящия случай е налице издадена заповед № 5394ПАМ-1/08.05.2015 г. на Началник ГПУ Летище Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. България" и "забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България" за срок от пет години. Административният орган мотивира необходимостта от настаняването на лицето в СДВНЧ, със съществуващата реална опасност лицето да се укрие, тъй като е направило опит да премине през територията на страната с преправено разрешително за пребиваване. Касационната инстанция приема изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят - чужденец, за да влезе в територията на Р. България е ползвал преправено разрешение за пребиваване, както и че лицето вече е регистрирано в системата "АФИС" под друго име, срещу което лице има висящо наказателно производство. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че е налице реална опасност жалбоподателят да се укрие и по този начин да осуети изпълнението на предприетите срещу него принудителни-административни мерки. Правилно Административен съд Варна е установил, че § 1 т. 10 от ДР на ЗЧРБ дава легално определение на понятието "фактическо извънбрачно съжителство" - когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. Въведените от г-н Белларби факти в тази насока са недоказани. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 " е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложена му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Ето защо следва да се приеме, че правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Касационната инстанция не споделя извода на адв. Девенска, че не е налице незаконно преминаване на границата: Лицето е влязло на територията на Република България, използвайки преправен официален документ. Същият има и предишна регистрация в системата с посочен № като сирийски гражданин. Спряно е от полет, което обосновава явни намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт. Неоснователно е твърдението за несъответствие на решението на съда с разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя с искане за прекратяване на производството по делото: Адв. Девенска твърди, че за г-н Белларби вече не съществувал правен интерес от оспорване, тъй като на 10.09.2015 г. същият бил освободен от дома и било образувано производство пред Държавната агенция за бежанците. Предпоставките, които обосновават извод за недопустимост на производството пред касационната инстанция са посочени в разпоредбата на чл. 215 АПК. Касационната инстанция приема, че липсват основания за прекратяване на производството пред касационната инстанция, както и такива за обезсилване на съдебното решение на Административен съд Върна и прекратяване на производството по делото. Правният интерес на г-н Белларби да обжалва заповедта за налагане на процесната ПАМ се преценява към момента на подаване на жалбата. Въведеното обстоятелство за освобождаване на лицето на 10.09.2015 г. се явява факт следващ както датата на образуване на делото в Административен съд Варна, така и тази на образуването му във Върховен административен съд /ВАС/. Същият не се отразява върху законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като приложението на материалния закон се преценява към момента на издаване на акта. По силата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. С оглед обезпечителния характер на процесната мярка и предвид разпоредбите на директивата, гарантиращи минимален стандарт на защита на засегнатия чужденец, административният орган във всеки един момент има правомощие било служебно, било по искане на засегнатото лице да преразгледа мярката, която сам е постановил или която е постановена от съда в производство по чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ. Административният орган като правоприлагащ орган е длъжен да следи към всеки един момент дали съществуват предпоставките за прилагането й и ако прецени, че са налице основания за отпадане на наложената мярка, да прекрати действието й и да освободи незабавно засегнатото лице. В случая това съобразяване на органа с настъпилите нови обстоятелства е свързано именно с освобождаване на лицето. Предметът на настоящото съдебно производство обаче касае проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ към момента на постановяването му, като към релевантния за спора момент предпоставките за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ са налице и атакуваната заповед удовлетворява изискванията на закона. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за защита на лицето по ЗУБ към датата на постановяване на обжалваната заповед. Пред Административен съд Варна и пред настоящата инстанция не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ с цел преценка началния етап на закрила спрямо лицето. Към настоящия момент обаче, според адв. Девенска, органът е съобразил настъпилото обстоятелство и е освободил лицето. Тъй като не са налице основания за прекратяване на производството по делото, съдът следва да се произнесе по същество на спора. По същество, по изложените по-горе съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд Варна следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,