Определение № 2313 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 540/2023 г.

Производство по реда на чл. 247 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 2021 от 03.02.2025 год. на жалбоподателката М. А. Г.-Д., в която се съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при постановяване на решението по настоящото дело от 12.02.2024 год., изразяваща се в посочването, че М. А. Г.-Д. е с прекратени правомощия по изпълнението с влязла в сила заповед № СД-04-28 от 24.04.2023 год., издадена на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЧСИ от Министъра на правосъдието, вместо загубила правомощия, считано от влизане в сила на заповед № СД-04-28 от 24.04.2023 год. на Министъра на правосъдието. Ответниците по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители и Министерство на правосъдието не изразяват становища по исканията. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНО. За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда, предвиден в разпоредбата на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и изразената воля в диспозитива на същото. В разглеждания случай не е налице твърдяната от жалбоподателката очевидна фактическа грешка, тъй като изразената в мотивите на решението воля на съда съответства напълно на отразеното в диспозитива. С влязла в сила заповед № СД-04-28 от 24.04.2023 год. на Министъра на правосъдието на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЧСИ са прекратени правомощията по изпълнението на частен съдебен изпълнител М. А. – Г., с рег. №, с район на действие – Софийски градски съд. Това съдържание на посочената заповед е възпроизведено точно както в мотивите, така и в диспозитива на решението по делото от 12.02.2024 год. /заповедта представлява индивидуален административен акт; косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, респ. съдебно решение по обжалването му, е допустим, но само и доколкото възражение в този смисъл се прави от трето лице, неучаствало в административното производство както по издаването на административния акт, така и по неговото обжалване – жалбоподателката не е трето лице/. Ето защо искането по чл. 247 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложените съображения, съдът