Определение № 396 от 03.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2017 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3 от ГПК, по частна касационна жалба на В.Н. И., И. Г. И., Ц. Д. Б. и [фирма] срещу определение № 332/20.04.2017 г., постановено по частно гр. дело № 1109/2017 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 3392/22.12.2016 г. (погрешно е посочена датата 12.12.2016 г.) по ч. гр. дело № 4424/2016 г. на Старозагорския районен съд – в частта, с която е спряно изпълнението на заповед № 2728/05.10.2016 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по същото първоинстанционно ч. гр. дело и за изпълнението на която е образувано изп. дело № 20168700400998 на ЧСИ И. Стръмски с рег. № 870, – в частта за сумата 1 568.99 EUR – лихва за периода 25.12.2015 г. – 29.09.2016 г. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на жалбата, както и за неоснователност на същата При извършената и служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 8 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, като необжалваемостта се отнася до всички съдебни актове, постановени от въззивната инстанция в рамките на и свързани със заповедното производство. Това се отнася и за определенията по чл. 420 от ГПК за спиране изпълнението на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, каквото е и обжалваното в случая въззивно определение, което не е и преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Отделно от горното, в случая въззивното определение е постановено по частна жалба, подадена от насрещната страна по делото [фирма], която жалба не е уважена; напротив – като е потвърдена обжалваната пред въззивния съд част на първоинстанционното определение, е уважено искането на жалбоподателите в настоящото производство пред ВКС, за спиране изпълнението на издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение – в частта за лихвата в размер 1 568.99 EUR. Поради това, четиримата жалбоподатели нито са процесуално легитимирани да подадат, нито имат правен интерес от подадената от тях частна касационна жалба – срещу определение, което ги удовлетворява като резултат, и което е постановено по претенция, която е под минималния размер по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК. В заключение – подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, и образуваното по нея частно касационно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено – също като процесуално недопустимо. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,