Определение № 51 от 19.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 659/2018 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 ЗА. Образувано е по молба вх.на ВКС № 9734/12.11.2018г., подадена от на Ат.Г.- САК, като пълномощник на малолетния касатор С. Ф. А., последният действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А.,за допълване на решение по чл. 290 ГПК № 280 от 05.11.2018 г., по т.д.№ 659/2018 г. на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски, направени във въззивното производство. Молителят твърди, че са налице предпоставките на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение не само за касационното производство, но и за въззивната инстанция. В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната по молбата страна ЗК ”ЛЕВ ИНС”АД, надлежно уведомена чрез мл. ю.к. С. на 08. 01. 2019 г., не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като прецени данните по делото, във вр. с доводите на молителя, намира: Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена в установения от закона преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 280 от 05.11.2018 г., по т.д.№ 659/2018 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е уважил частично касационната жалба на малолетния С. Ф. А., действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2443 от 24.11.2017 г., по гр.д.№ 32/2017 г. С решението си по съществото на спора ВКС,ТК, при условията на чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, е присъдил на малолетното дете, на осн. чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, допълнително сумата 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило в [населено място] на 17.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане и деловодни разноски за касационната инстанция. В останалата обжалвана част, за разликата над сумата общо то 27 000 лв. до пълния размер на предявения частичен иск от 30 000 лв., въззивното решение на Софийски апелативен съд е потвърдено.При постановяване на съдебния си акт решаващият състав на второ търговско отделение на ВКС не се е произнесъл отговорността за деловодните разноски за въззивното производство, претендирани от въззивника като адвокатско възнаграждение на адв. Ат.Г.- САК за въззивната инстанция, негов пълномощник. Искането за допълване на съдебния акт на касационната инстанция в поддържания от молителя смисъл е неоснователно. Съгласно формираната практика на ВКС, за да бъде надлежно упражнено правото на адвоката, регламентирано в чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата - да окаже безплатна адвокатска помощ на изчерпателно посочените в чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата категории лица, е необходимо да са сключени и представени по делото договори за правна защита и съдействие, в които да е изрично вписано и основанието за оказване на безплатна защита за производството пред съответната съдебна инстанция. В случая, видно от данните по делото, представителната власт на адв. Ат. Г., като пълномощник на малолетния С. Ф. А., действащ чрез своята майка и законен представител Ф. А. А., е доказана с приложеното (л.6) нотариално заверено генерално пълномощно. Договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е отразено, че се оказва безплатна адвокатска помощ на представлявания, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, обаче, е представен само за производството пред първата инстанция,чрез изрично изписване в съдържанието му на текста - СГС и СРС. Въз основа на така представения договор за правна защита и съдействие по чл.38, ал.1, т.2 ЗА (л.106) и направено искане за адвокатско възнаграждение за първата инстанция СГС е присъдил на адв. Ат.Г., на основание чл.38, ал.2 ГПК, сумата 1250 лв. Друг договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че се оказва безплатна правна помощ на малолетния въззивник, чрез неговата майка и законен представител и във въззивното производство на конкретно посочено основание по чл. 38, ал.1 ЗА, по делото не е представен. Следователно при липсата му, както е прието и в определение № 255 от 28.11.2016 г., по т.д.№ 2306/ 2015 г. на ІІ т.о., правното разрешение в което настоящият съдебен състав изцяло споделя, адв. Ат. Г. -САК не би могла надлежно да упражни правото си да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и за въззивното производство. С оглед изложеното молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното от ВКС,ТК решение № 280 от 05.11.2018 г., по т.д.№ 659/2018 г., в частта за деловодните разноски, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС