Определение № 4531 от 09.10.2025 г. на ВКС по д. № 1791/2025 г.

Производство по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Бургас и Окръжен съд – Бургас, повдигнат от окръжния съд с определение № 1117 от 23.04.2025 г. по гр. д. № 386/2025 г. по описа на този съд. Административният съд е сезиран с искова молба от Г. Д. Б. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. (ОД на МВР – Б.), с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 318 000 лева и неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2025 г. до изплащането им. В исковата молба и уточнението към нея са изложени твърдения, че е налице незаконосъобразно бездействие на служители на Първо районно управление към ОД на МВР – Б. да върнат на ищеца собствения му лек автомобил марка „Т.“, с ДК [рег.номер на МПС], регистриран като таксиметров. Автомобилът е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство (ДП) № 432/1997 г. по описа на Първо РУП на МВР – Б., което е прекратено, а прокурорът с постановление от 28.07.2010 г. е разпоредил връщането на автомобила, съхраняван в двора на ЗЖД – Б. и там оставен на отговорно пазене. Тъй като фактически вещта не се намирала на това място, разпореждането за връщане не било изпълнено от органите на Първо РУП при ОД на МВР - Б. и това тяхно поведение (системно бездействие за връщане на лекия автомобил) било противоправно като обосновавало отговорността на дирекцията за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). За да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Бургас, Административен съд – Бургас е приел, че с оглед изложените в исковата молба и уточнението към нея обстоятелства, в случая не се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, които подлежат на разглеждане по реда на АПК, съгласно чл. 1, ал. 2 (понастоящем ал. 3) ЗОДОВ. Изтъкнати са доводи, че исковата претенция се основава на твърдения за иззет по досъдебно производство лек автомобил, собственост на ищеца, за който се сочи, че не му е върнат и до настоящия момент, въпреки прокурорските постановления, които разпореждат това. Ето защо е направено съждение, че компетентен да разгледа делото е общия съд, тъй като отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, е уредена в нормата на чл. 2 ЗОДОВ и съгласно ал. 3 на същия текст исковете се разглеждат по реда, установен в ГПК. Окръжен съд – Бургас от своя страна е намерил, че не е компетентен да разгледа спора по съображения, че се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие на административни органи, което подлежи на разглеждане по реда на АПК, съгласно чл. 1, ал. 2 (сега ал. 3) ЗОДОВ. Съобразявайки, че обективната отговорност на държавата се основава на твърдения за вреди, произтекли пряко от бездействието на административния орган в лицето на ответника да върне собствения на пострадалия – ищеца по делото, лек автомобил, е аргументирано становище, че искът следва да се разгледа по правилата на АПК от Административен съд – Бургас и е повдигнал спор за подсъдност с този съд. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд по така повдигнатия спор за подсъдност намира следното. От изложените твърдения в исковата молба, уточнението към нея и отправеното искане за съдебна защита, се установява, че ищецът претендира обезщетение за вреди от деяние, изразяващо се в бездействие на служителите в Областна дирекция на МВР – Б., допуснато при прекратено досъдебно производство (№ 432/1997 г. по описа на Първо РУП на МВР – Б.), т. е. при завършено наказателно производство по смисъла на чл. 111, ал. 1 от Наказателно – процесуален кодекс (НПК). Бездействието се обективира в невръщане на пазен от полицейските органи лек автомобил, иззет като веществено доказателство по (висящото тогава) производство, на правоимащия – ищеца, като негов собственик, въпреки разпореждането на прокурора за това. При тези факти се налага извода, че вредите, за които се търси обезщетение от държавата по реда на ЗОДОВ, са произтекли от правоохранителната дейност на ответната дирекция чрез нейните служители, които са бездействали и не са опазили вещта, иззета като веществено доказателство след като наказателното производство е било прекратено от прокурора и при наличие на произнасяне от него (като ръководен орган на този етап от развитие на делото) по въпроса за връщането на веществените доказателства. Тук следва да се изтъкне, че критериите за разграничение дали дейността на полицейските органи е административна или пък правозащитна са винаги конкретни и в зависимост от специфичните особености за съответния случай. Решаващо за определяне на компетентния съд да разгледа настоящия спор за дължимо обезщетение, е твърдението на ищеца, че увреждането му е в причинна връзка именно с бездействие на служителите от състава на ответната дирекция, осъществено извън рамките на наказателно производство (при завършено такова производство). Те не са изпълнили задължението си да охраняват и пазят автомобила, за да обезпечат връщането му на правоимащия, от когото е бил отнет, претендирано след края на наказателното (досъдебното) производство. Изложеното дава основание на настоящия петчленен състав да приеме, че се търси обезщетение за вреди от неизпълнение на административна (правоохранителна) дейност. Релевантното в случая поведение на полицейските органи няма естество на извършено в хода на досъдебно производство ( не е част от дейност по разследване), а съставлява „административна дейност“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тази характеристика на дейността обосновава приложното поле на АПК (чл. 1, ал. 3, предишна ал. 2 - преди изменението на текста с ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) за разглеждане на иска за обезщетение за вреди, произтекли от бездействие на полицейските служители по изпълнение на задължения в кръга на службата им и определя компетентността на административния съд по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК относно спора за присъждане на обезвредата. В заключение, исковата молба на Г. Д. Б. против ОДМВР – Б. за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, е подсъдна на Административен съд – Бургас, комуто делото се изпрати. Воден от горното, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС