Определение № 4456 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2572/2026 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на В. К. П. за допълване на определението по делото с присъждане на 200 евро адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред настоящата инстанция. Д. Г. П. оспорва молбата и желае тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема, че молбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 3445 от 23.06.2026 г. по настоящото дело е потвърдено определение №2187 от 23.04.2026 г., постановено по гр.д №3911 по описа за 2025 г. на IV ГО на ВКС, с което е изменено определение № 4757 от 21.10.2025 г. в частта за разноските, с която В. К. П. е осъден да заплати на Д. Г. П. 6 000 лв. адвокатско възнаграждение и това възнаграждение е намалено на 434,60 евро. Следователно разноските, за присъждането на които претендира молителят, са сторени в производство по обжалване на определение по чл. 248 ГПК. Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В това производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определение № 205 от 19.02.2018 г. по ч. гр. д. 2845/2018 г. на I ГО, в цитираните в това определение други съдебни актове, в определение №3161 от 23.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3843 от 2023 г. на III ГО и в много други. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение