Определение № 710 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5300/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. срещу въззивно решение № 1081/20.07.2023 г. по в.гр.д. № 1607/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Ответникът по касационната жалба СУ „Димитър Матевски“, [населено място] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липсата на качества за ефективно изпълнение на длъжността „счетоводител“ в училището.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение е редовна от външна страна, с необходимото съдържание съгласно ТР № 4 /01.02.2021 г. по тълк.д. № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС и мотивирана в достатъчна степен с посочване на липсващи качества, не с посочването на фактите, които са обективно проявление на липсата на качествата (единият от двата алтернативно варианта): посочено е какви знания и умения, етични качества, навици и опит липсват на служителката В. П. П. за водене на счетоводна отчетност, което е довело до трайно неефективно изпълнение на работата и. В заповедта са посочени и документи - сигнали срещу служителката, които не са и връчени, но заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана с останалото и съдържание (с посочване на конкретни липсващи качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа). В заповедта за уволнение не е посочен състав на дисциплинарно нарушение.

Въз основа на обсъждане на събраните по делото доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, въззивният съд е приел, че основанието за уволнение е доказано, като е установено, че неефективното изпълнение на трудовите задължения има продължителен характер.

По-конкретно: като свидетели на училището са разпитани неговият главен счетоводител и заместник – директорът на училището, които са били преки ръководители по длъжностна характеристика на ищцата. От техните показания е установено, че ищцата системно е допускала груби грешки при водене на счетоводството, което е налагало да бъде проверявана работата и, а грешките своевременно поправяни, което не винаги е било възможно и е довело и до изплащане на два пъти на обезщетение за неползван отпуск на двама учители, а училището е загубило водените от него съдебни спорове за връщане на повторно платеното. Неправилно са били начислявани и внасяни осигуровки, въвеждани са неправилно данни в счетоводна програма, включително БУЛСТАТ, при откриването на грешките и ищцата не е била самокритична, а се е държала грубо и агресивно както със свидетелите, така и с персонала в училището. За липсата на вежливост, учтивост и отзивчивост при възникнали въпроси свидетелстват и останалите свидетели на работодателя, като техните показания напълно се припокриват с тези на първите двама свидетели, като установяват и отказ от осъществяване на възложени задачи във връзка с инвентаризация на материални активи, приемане на учебници, грубо, арогантно и агресивно поведение, липса на умения за работа в екип, липса на етичност, справедливост и такт.

Писмените сигнали срещу ищцата до директора на училището, които са оспорени, са приети като доказателства от съда не за установяване на посочените в тях конкретни факти и липса на качества у ищцата, а само като сигнали и оплаквания от техните податели.

Въззивният съд не е приел за основателен довода за злоупотреба с права, т.к. не е установил единствената цел на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата да е била освобождаването на ищцата от работа, доколкото със събраните по делото доказателства е установена липсата на качества у нея за упражняване на заеманата длъжност.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател В. П. П. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с което извежда следните въпроси:

1. Когато работодателят е мотивирал заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, като е изброил липсващите качества на работника /служителя, а в същото време е препратил към частни свидетелски документи (сигнали жалби, доклади, констативни протоколи и др.), които не е връчил на уволненото лице, в които се сочат конкретните причини и факти за уволнението, чрез фактически и правни проявления (начин, време и място на извършване), нарушено ли е правото на защита на работника /служителя и това самостоятелно основание ли е за приемане на незаконосъобразност и отмяна на уволнителната заповед?

Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд: заповедта за уволнение на ищцата е мотивирана в достатъчна степен с посочване на липсващи качества, не с посочването на фактите, които са обективно проявление на липсата на качествата (единият от двата алтернативно варианта). В заповедта е посочено какви конкретно знания и умения, етични качества, навици и опит липсват на служителката В. П. П. за водене на счетоводна отчетност, което е довело до трайно неефективно изпълнение на работата и. В заповедта са посочени и документи - сигнали срещу служителката, които не са и връчени, но заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана с останалото и съдържание (с посочване на конкретни липсващи качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа). Приетото от въззивния съд е в съответствие с приетото в посоченото от въззивния съд тълкувателно решение на ВКС по тълк.д. № 4 /2017 г. на ОСГК.

2. За разликите, посочени като причини на основанието за уволнение и мотивирането на заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ.

Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е установил такава разлика.

3. Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза служебно или заради наведено оплакване за допуснато процесуално нарушение, когато в уволнителната заповед се твърдят счетоводни грешки и пропуски в работата, а работодателят, в чиято тежест е разпределено доказването на законността на уволнението, доказва в процеса въпросните грешки със свидетелски показания, които твърдят „груби грешки при водене на счетоводството“ и частни свидетелстващи документи, които се оспорват от работника /служителя?

Въпросът не е обуславящ. Във въззивната жалба не е направено такова искане, нито има оплакване за допуснато от първоинстанционния съд такова процесуално нарушение (свързано с необходимостта от специални знания), от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна (поради това твърдяно процесуално нарушение), а за установяването на тези обстоятелства въззивният съд не следи служебно съгласно с приетото в т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Оплакванията са за това, че посочените в мотивите на заповедта документи не са връчени на ищцата, че те са частни, а тя ги е оспорила, че свидетелите са заинтересовани, че свидетелските показания не са годни да установят липсата на качества и че не доказват липсата на качества.

Изложените от въззивния съд мотиви са за липсващи качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, свидетелите не са твърдели за допуснати от ищцата нарушения, за установяването на които да са били необходими специални знания: твърденията на главния счетоводител и на заместник-директора са за системно допускани от ищцата груби грешки при водене на счетоводството, което е налагало да бъде проверявана работата и, а грешките да бъдат своевременно поправяни, което не винаги е било възможно; плащане по два пъти (в двоен размер) на едни и същи обезщетения; неправилно начислявани и внасяни осигуровки, неправилно въвеждани данни в счетоводна програма, включително БУЛСТАТ; отказ от осъществяване на възложени задачи; грубо, арогантно и агресивно поведение към колегите и останалия персонал, липса на умения за работа в екип.

4. Установените някога пропуски в работата предполагат ли, че работникът /служителят продължава да допуска същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението по чл. 328, ал.1, т.5 КТ?

Въпросът не е обуславящ, твърди се и е установена от въззивния съд трайна липса на качества в продължителен период непосредствено преди и към момента на уволнението.

5. Налице ли е необоснованост на въззивното решение, когато същото съдържа противоречиви мотиви, които не могат да са логическо следствие от дадени условия и противоречат на научното познание?

Въпросът не е обуславящ, видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не се установява въззивното решение да съдържа противоречиви мотиви относно изводите на въззивния съд, че заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана и че липсата на качества е доказана.

В частност твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е основал изводите си за липсата на нейни качества на оспорените от нея частни документи – подадени срещу нея писмени сигнали до директора на училището, не се установява в мотивите на въззивния съд. Въззивният не е приел, че от тези документи се установяват изложените в тях твърдения, а само, че срещу ищцата са подавани сигнали и оплаквания.

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Въпросът е обуславящ е, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните след преценка на събраните по делото доказателства за релевантните за основателността на жалбата и за съществото на спора факти.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 1 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство и платежен документ.

Воден от изложеното съдът