Определение № 78 от 19.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4219/2017 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. М. М. срещу определение № 771/06.07.2017 г. на друг тричленен състав на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, постановено по гр.д. № 417/2017 г. С него съдът е върнал, като недопустима касационна жалба вх. № 5382/14.09.2016 г. на А. М. М. против решение № 105/11.07.2016 г., постановено по въззивно гр.д. № 114/2016 г. на Ямболския окръжен съд. Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Жалбоподателят А. М. твърди, че въззивното решение не е влязло в сила и неправилно касационният съд приел, че тя не е подавала въззивна жалба – всички ответници са обжалвали първоинстанционното решение; грешката е породена поради допуснати в съдебното производство от първа инстанция съществени процесуални нарушения, касаещи редовността на връчванията на призовки и съобщения по делото; първоинстанционното решение не е влязло в сила. Насрещната страна [фирма] не отговаря в срока по чл. 276 ГПК. М. С. М. и Д. Д. М. са необходими другари на А. М. по иска на банката, предявен за продадената й Ѕ ид.ч. от имота; те не са насрещни страни по частната жалба на А. М., с която съдът е върнал нейна касационна жалба. На тях препис от частната жалба не се връчва, нито имат право на отговор по нея. Т. М. М. е ответник по иска за другата Ѕ ид.ч. от имота и изобщо не е страна по спора на банката с продавачите-длъжници и купувачът А. М.. Копие от нейната частна жалба също не следва да й се връчва. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на Върховния касационен съд е върнал касационната жалба на А. М.. Делото е образувано по иск с правно осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД на „Ю. България“ против продавачите по нот. акт № 84/2013 г. на нотариус № 453 в Нотариалната камара - Д. Д. М. и М. С. М. и купувачите по сделката – Т. М. М. и А. М.. Първостепенният съд обявил договора изцяло за недействителен спрямо ищеца – кредитор, по иска му, предявен срещу продавачите и двамата купувачи. Въззивният съд се произнесъл по същество само по иска на банката против продавачите (длъжници) и купувачът на Ѕ ид.ч. от недвижимия имот – Т. М. М.. По отношение на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за другата Ѕ ид.ч. от вещта, предявен срещу продавачите и купувача А. М., е прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила и няма постановено въззивно решение. Правилно, при тези данни, сезираният състав на ВКС е върнал като недопустима касационната жалба на А. М., защото по отношение на нея няма изобщо постановено въззивно решение, а тя не може да обжалва въззивното решение, постановено за продажбата на 1/2 от имота от длъжниците на Т. М.. Без значение е дали А. М. е подала въззивна жалба, съответно разпореждането за връщането й влязло ли е в сила, след като това няма да промени липсата на въззивен съдебен акт, постановен по отношение на нея. Доводите в частната жалба в тази връзка са неотносими към предмета на настоящото производство. Ако счита, че въззивният съд неправилно е приел, че спрямо нея първоинстанционното решение е влязло в сила и е трябвало да разгледа и нейна въззивна жалба, то пътят за защита не е чрез подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, постановено по иска на банката срещу продавачите и Т. М.. В заключение частната жалба се явява неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,