Определение № 1926 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1409/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 12419 от 12.06.2024г., от „СКМ Груп“АД за спиране изпълнението, предвид касационното му обжалване, на Решение № 226 от 11.05.2026г. по в.т.д. № 856/25г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „БЖК“ЕАД сумата от 37 172.80 лв. / 19 006.15 евро/, ведно със законната лихва от 17.11.2023г. до окончателното плащане на сумата. В молбата е заявено искане за допускане на спирането без представяне на гаранция по чл.282, ал.2 ГПК, за внасянето на която в размер на 19 006.15 евро са дадени указания на молителя с Разпореждане от 25.06.2026г. на и.ф. ръководител на ТК на ВК. Искането е обосновано с твърдението, че по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения от въззивния съд изпълнителен лист, са изцяло събрани и блокирани по сметка на ЧСИ суми в общ размер на 64 521.19 евро и възбранен поземлен имот. Представени са запорни съобщения и удостоверение на ЧСИ за превод от Токуда Банк АД по негова сметка на сума в размер на 20 395.29 евро, като за остатъка от дълга в в размер на 8 613.45 евро са наложени запори в посочени банки. Искането за освобождаване на молителя от задължението за внасяне на гаранция е неоснователно. Спирането по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо пред ВКС. Съгласно задължителните указания на ТР 6/2014 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяване на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Следователно, изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното невлязло в законна сила въззивно решение. Спирането на изпълнението по чл.282 ГПК е уредена от закона възможност в полза на осъдения длъжник, условие за осъществяването на която е предоставяне на обезпечение в предвидения размер, което гарантира интереса на другата страна, включително и предвид едностранния характер на производството. Законът не предвижда задължение на съда да преценява дали кредиторът е достатъчно обезпечен чрез други мерки. Освен това, целта на същите е да обезпечат изпълнението на бъдещия или предявения иск, докато обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК има и посочената в цитираното тълкувателно решение допълнителна функция за обезщетяване на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Представените от молителя определения на ВКС са постановени в производство по чл.282, ал.5 ГПК за освобождаване на внесена парична гаранция, поради което са ирелевантна за случая практика. Предвид горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение