Определение № 62 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2024 г.

ВАССедмо отделение07.01.2025 г.докладчик Станимир Христов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12018/16.07.2024 год., постановено по административно дело № 8843/2023 год. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Геополи“ ООД, ЕИК 831741215, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], чрез представител по пълномощие – адв. М. Андреева, Софийска адвокатска колегия, против Определение № 12018/16.07.2024 год., постановено по административно дело № 8843/2023 год. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Заявено е твърдение, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, частният жалбоподател сочи, че съдът не е изложил собствени мотиви, формирани въз основа на собствен анализ на фактите и обстоятелствата по случая, а изложените такива са идентични с тези на друг съдебен акт, обезсилен с Определение № 5986/15.05.2024 год. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 1337/2024 год. На следващо място, частният жалбоподател намира, че от изложените от съда мотиви не става ясно кое точно от посочените в чл. 60 от АПК материалноправни основания за допускане на предварително изпълнение на оспорената заповед е налице. Счита, че страната, поискала допускане на предварителното изпълнение от съда, не е доказала нито една от визираните в нормата предпоставки, а мотивите на съда са бланкетни, непоследователни и от тях не може ясно да се изведе какво го е мотивирало да уважи искането за допускане на предварителното изпълнение. Излага, че в мотивите си съдът е следвало да обсъди дали чрез допускане на предварителното изпълнение и отпускане на предвидените средства, би бил защитен общественият интерес, в случай че в резултат на инициираните съдебни производства бъдат отменени заповедите за класиране. Оспорва изводите на съда за наличието на значим обществен интерес, тъй като счита, че съдът погрешно е приравнил частния интерес на искателя на обществения, вследствие на което неправилно е приложен чл. 60 от АПК. При липсата на легална дефиниция на понятието „обществени потребности“, жалбоподателят намира, че не е ясно въз основа на какво съдът е достигнал до извода, че чрез производството на конкретния филм и защита интересите на „Скрийнинг Имоушънс“ ООД ще бъдат задоволени обществените потребности в областта на българското филмопроизводство. В допълнение сочи, че при допускане на предварителното изпълнение по искане на страна следва да бъде представена гаранция, което не е сторено. Оспорва и доводите за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от евентуално закъснение на изпълнението, доколкото искането за допускане на предварителното изпълнение не е направено своевременно. Сочи, че съдебното производство не е относим юридически факт за настъпването на евентуална забава в изпълнението съгласно съдебната практика. Формира извод, че не са били налице материалноправните предпоставки за допускане на предварителното изпълнение, а съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е мотивирал надлежно в контекста на конкретния казус съдебния си акт. По изложените съображения се иска отмяна на определението и отхвърляне на искането. Претендира се присъждането на разноски за производството. В срока по чл. 232 от АПК, ответните страни: „Агитпроп“ ООД, „Арс“ ООД, „Мирамар Филм“ ООД, „Скрийнинг Имоушънс“ ООД, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИАНФЦ), не са изразили становище по оспорването. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено по искане на „Скрийнинг Имоушънс“ ООД за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 199/29.08.2023 год. на изпълнителния директор на ИАНФЦ. С нея са определени проектите за реализация на игрален филм, спечелили конкурса за държавно финансово подпомагане с осигурено международно финансиране за копродукции, кандидатствали на трета извънредна сесия, сред които и проектът „Млечни зъби“ – международна копродукция между Румъния (в лицето на румънското дружество „ДЕ ФИЛМ“) и България, с продуцент от българска страна „Скрийнинг Имоушънс“ ООД. Искането е обосновано с твърдение за съществуваща опасност от осуетяване изпълнението на заповедта, както и за настъпване на значителни, труднопоправими вреди за дружеството от закъснението в изпълнението на акта. В искането си до съда, дружеството е посочило, че по сключения копродуцентски договор от 05.07.2023 год. е предвидено изпълнение за период от 18 месеца, считано от подписването на договора, т.е. до 05.01.2025 год. Към момента на подписване на договора, размерът на участието от българска страна в копродукцията е 23,44% от общ бюджет в размер на 909 921 евро, като страните са се задължили да подпишат пълно споразумение за копродукция, в което да се одобри окончателният бюджет на филма и участието на „Скрийнинг Имоушънс“ ООД в него. Клаузите на договора предвиждали прекратяване на споразумението и връщане на всички права обратно на „ДЕ ФИЛМ“, в случай че пълното споразумение не бъдело подписано в рамките на 18 месеца, като страните поемали своите собствени разноски, свързани с развитието на проекта и производството на филма. Посочено било, че графикът за реализиране на проекта бил предвиден за периода м. август – м. септември 2024 год. Съдът е приел, че доколкото искането за допускане на предварителното изпълнение е направено от страна по делото, то преценката за предпоставките, при които то се явява основателно, се свеждат до необходимостта от защита на особено важен неин интерес. Посочил е, че като администрация към министъра на културата, юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност, именно чрез ИАНФЦ и с оглед правомощията на нейните органи – изпълнителен директор, който ръководи и представлява агенцията, и създадените към него консултативно-експертни органи, държавата подпомага производството, разпространението и показа на български филми чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждането конкурсна процедура. С оглед разпоредителните правомощия на Агенцията по отношение целевите финансови средства и предоставянето на същите в рамките на конкурсна процедура, съдът е достигнал до извода, че неизпълнението на конкурсната процедура в рамките на календарната година действително води до загуба на средства. Посочил е, че в резултат от обжалването на горепосочената заповед практически може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, като се имат предвид сроковете за разпределение и усвояване на предоставяното финансиране. В тази връзка, забавянето на изпълнението на оспорения акт води до нарушаване на сключения между „Скрийнинг Имоушънс" ООД и „ДЕ ФИЛМ“ копродуцентски договор и ангажиране отговорността на дружеството за неизпълнение, наред с невъзможността да се усвоят държавните средства, определени за филмопроизводството. Приел е, че тези обстоятелства сериозно биха нарушили правата и законните интереси на дружеството, наред с творците, които работят по конкретния проект. Съдът е достигнал и до извода, че реализацията на проекта на дружеството – искател ще задоволи не само неговия икономически интерес, но и обществените потребности в областта на българското филмово изкуство, като при съпоставяне на вредите от изпълнението и неизпълнението на акта, следва да се даде превес на защитата интереса на дружеството чрез допускане на предварителното изпълнение, доколкото от закъснението в изпълнението ще последват значителни вреди. Така мотивиран съдът е достигнал до извода, че искането е основателно и е допуснал предварително изпълнение на Заповед № 199/29.08.2023 год. на изпълнителния директор на ИАНФЦ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от съдържанието на обжалваното определение, макар и пестеливо съдът е изложил конкретни мотиви за извода си относно наличието на предпоставки за допускане на исканото предварително изпълнение, а именно – особено важен интерес за страната. Сходството във фактите по настоящия спор и спора – предмет на цитираното в частната жалба адм. дело № 1337/2024 год. по описа на Върховния административен съд, с Определение № 5986/15.05.2024 год. по което, е обезсилено Определение от 28.09.2023 год., постановено по адм. дело № 6568/2023 год. по описа на Административен съд – София-град, не обуславя извод в противната насока. Следва да бъде подчертано, че обезсилването на определението на съда поради неговата недопустимост, изключва касационния контрол по същество за правилност на изложените в него мотиви и достигнатия извод. Производството по адм. дело № 8843/2023 год. по описа на АССГ е по повод оспорването на Заповед № 199/29.08.2023 год. и Заповед № 200/29.08.2023 год. на изпълнителния директор на ИАНФЦ, с първата от които са определени проектите за реализация на игрален филм, спечелили конкурс за държавно финансово подпомагане с осигурено международно финансиране на копродукции по трета извънредна сесия, а с втората – проектите, кандидатствали в същата сесия, за които не е допуснато финансиране по чл. 26, ал. 1, т. 1 и чл. 31 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Със Заповед № 199/29.08.2023 год., проект „Млечни зъби“ – копродукция на Румъния и България, продуциран от българска страна от „Скрийнинг Имоушънс“ ООД, е определен за спечелил конкурса за държавно финансово подпомагане на проекти за реализация на игрален филм, с осигурено международно финансиране, като предоставяният по схемата по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗФИ бюджет ще е до 60% от бюджета на българското участие в реализацията на проекта. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването на индивидуалните административни актове спира тяхното изпълнение. По отношение заповедите за определяне на проектите за реализация на игрални и/или документални филми и/или анимация, спечелили конкурс за държавно финансово подпомагане, не е предвидено предварително изпълнение ex lege. С оглед на това, изпълнението на акта, в случай на неговото оспорване по съдебен ред, е възможно само при допуснато при условията на чл. 167, ал. 1 от АПК предварително изпълнение. Това са алтернативно предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, всяка от които може да е основание за допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Поради това и неоснователно частният жалбоподател твърди, че съдът е следвало да обсъди дали чрез допускане на предварителното изпълнение и отпускане на предвидените средства, би бил защитен общественият интерес. В настоящия случай правилно съдът приема, че е налице необходимост от защита на особено важен интерес на страната, поискала допускането на предварително изпълнение на оспорената Заповед № 199/29.08.2023 год. Този интерес е обусловен от условията на подписаното между „Скрийнинг Имоушънс“ ООД и SC De Film Production S.R.L. („ДЕ ФИЛМ“), Румъния, копродуцентско споразумение относно копродукцията на пълнометражния игрален филм MILK TEETН/ DINTI DE LAPTE/МЛЕЧНИ ЗЪБИ, в контекста на спечеления конкурс за държавно финансово подпомагане реализацията на същия проект чрез предоставяне на средства от държавния бюджет на копродуцента от българска страна. Дори само с оглед определения с копродуцентското споразумение предварителен бюджет на проекта от 909 921 евро и размера на договореното участие на „Скрийнинг Имоушънс“ ООД в него, несвоевременно предоставяне на определените по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗФИ средства, би довело до невъзможност за изпълнение на задълженията по споразумението от страна на българския копродуцент в договорените срокове за реализация на проекта. Освен пропуснатите ползи, изразяващи се в загуба на копродуцентски права, съответно приходи от разпространението, също с оглед клаузите на подписаното копродуцентско споразумение, за „Скрийнинг Имоушънс“ ООД биха настъпили и финансови загуби, доколкото дружеството следва да понесе извършените от него разходи, свързани с развитието и производството на филма. Производството на филма е обвързано с подписването на пълно споразумение за копродукция в рамките на 18 месеца от сключването на копродуцентското споразумение или както е посочило „Скрийнинг Имоушънс“ ООД – до 05.01.2025 год. В тази връзка, неоснователно частният жалбоподател твърди, че искането за допускане на предварителното изпълнение не е своевременно, доколкото процесуална предпоставка за допускането му е наличието на висящо съдебно производство за проверка законосъобразността на административния акт, чието предварително изпълнение се иска. По адм. дело № 8843/2023 год. по описа на АССГ е постановено Решение № 2298/08.04.2024 год., с което жалбата на „Геополи“ ООД срещу описаните по-горе заповеди на изпълнителния директор на ИАНФЦ е отхвърлена, и това решение е предмет на касационно производство по адм. дело № 11361/2024 год. по описа на ВАС, образувано по жалба на същото дружество, т.е. налице е висящо съдебно производство. В случая искането за допускане на предварителното изпълнение не е обосновано с времето на протичане на съдебния процес, а са изложени конкретни факти и обстоятелства за наличието на особен важен интерес за страната, необходимостта от защита на който с оглед невъзможността за изпълнение на акта, изпълнява една от законовите предпоставки за уважаване на искането. Като е достигнал до същия извод, Административен съд – София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се следват разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

14