Определение № 50467 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 395/2022 г.

С определение № 50618 от 22.11.2022г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д.№ 354/2021г. на Апелативен съд П., поради което са налице предпоставките за произнасяне по частната жалба, по която производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД срещу определение № 190 от 26.08.2021г. по в.т.д. № 354/2021г. на Апелативен съд П., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ на двамата ищци. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържат се доводите, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна помощ, тъй като ищците не са имали право на такава поради факта, че не са лица в затруднено материално състояние след като им е изплатена част от присъдените застрахователни обезщетения по влязлата в сила част от първоинстанционното решение. Наведени са доводи, че възнаграждението е неправилно определено, тъй не се дължат два хонорара поотделно. Поддържа се, че предвид обжалваемия интерес пред въззивната инстанция, с оглед на който е осъществена защитата на ищците - 202 360 лв. за двамата ищци (по 101 180лв. за всеки), възнаграждението следва да се определи на сумата 5 577 без ДДС и това е общата сума, която следва да се присъди на основание чл.38,ал.2 ЗА. Изложени са и подробни съображения, че върху възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА не се присъжда ДДС, тъй като отсъства законово основание за това. Искането е за отмяна на определението и постановяване отхвърлянето на искането на пълномощника на ищците Р. М. по чл.38,ал.2 ЗА, респективно намаляване на присъденото в общ размер възнаграждение от 8 508лв. с ДДС на 5 77.20лв. без ДДС. В писмения отговор се оспорва основателността на депозираната частна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С въззивното решение апелативният съд определил минимално възнаграждение за осъществената от адв. Р. М. безплатна правна помощ върху обжалваемия интерес - върху сумата от 101 180 лв. в размер на 4 254.20лв. с ДДС за всеки един от ищците. Присъдил го е за осъществената безплатна правна помощ на всеки един от ищците, в общ размер 8 508лв. с ДДС Въззивната инстанция не е възприела доводите на молителя в производството по чл.248,ал.1 ГПК, че определеното възнаграждение от по 4 250.20лв.(в общ размер за осъществена безплатна помощ на двамата ищци от 8 508лв.) не се дължи, тъй като упълномощителите не са имали право на безплатна адвокатска защита, както и че възнаграждението е неправилно изчислено. За неоснователни са приети и оплакванията, че върху възнаграждението не следва да се начислява ДДС. Частната жалба е неоснователна: Отговор на въпроса относно преценката на съда дали страна има право на безплатна адвокатска защита е даден в определението по ч.т.д. № 997/2021г. на І т.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК при допуснато частно касационно обжалване - Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Тези предпоставки в настоящия случай са налице. Неоснователна е тезата за неправилно изчислен от въззивния съд размер на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на двама ищци. Изводът на въззивната инстанция, че в настоящия случай са предявени два субективно съединени иска, а съгласно разпоредбата на чл.2,ал.4 и ал.5 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения, последните се дължат за всяка инстанция и се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, е в синхрон със съдебната практика на ВКС. (определението по ч.т.д.№ 1613/2020г. на І т.о. и ч.т.д.№ 1488/2020г. на І т.о.). Неоснователно е и оплакването, че върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и защита не се дължи начисляване на ДДС. Практиката, на която жалбоподателят се позовава (решението по в.гр.д.№ 3274/2020г. на САС, ГО, 4 състав) е изолирана, което е видно от отмяната на този акт в частта за разноските, присъдени на основание чл.38,ал.2 ЗА, с определението по ч.т.д.№ 2525/2021г. на ІІ т.о. на ВКС. Утвърдена е съдебната практика, посочена и споделена в цитираното определение на ВКС, израз на което са и последващите разрешения, дадени в определението от 04.10.2022г. по ч.т.д.№ 1888/2022г. на І т.о и в решението от 15.11.2022г. по т.д. № 1846/2021г. на ІІ т.о. в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.