Определение № 13753 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2024 г.

Образувано е по частна жалба на И. С. И. срещу определение № 10572/17.10.2024 г. постановено по адм. д. № 2269/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта на разноските. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Посочва, че е неправилен извода на съда за липса на мълчалив отказ, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 и ал. 4 АПК. Иска като се установи наличието на мълчалив отказ, респективно основание за завеждане на делото, да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на община Аксаково изразява становище за неоснователност на частната жалба прави възражение за прекомерност. Настоящата касационна инстанция, намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното определение № 10572/17.10.2024 г. постановено по адм. д. № 2269/2024 г. по описа на Административен съд Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата И. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Аксаково, а искането й за присъждане на разноски е оставено без уважение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е преждевременно заведена, с оглед което липсва годен за обжалване мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 АПК, поради което е недопустима. За да стигне до този извод съдът е посочил, че заявлението, поставило началото на административното производство, е подадено на 11.09.2024г., поради което 30-дневният срок за произнасяне изтича на 11.10.2024г. удълженият срок за произнасяне на органа съдът извежда от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аксаково (Наредбата) - приета с решение № 9.2 от Протокол № 9/28.03.2024г., актуализирана на 27.06.2024г. Съгласно текстове от посочената Наредба, съдът е възприел, че сроковете за извършване на услугите (каквато е заявената от частния жалбоподател - заверка на молба-декларация относно ПИ) са в зависимост от спецификата им и са определени в Приложение № 2 към Наредбата. Съгласно т. 9 от Приложение № 2 към Наредбата, услуга с код 2878 - „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка за един имот“, се изпълнява като стандартна и електронна услуга. Така мотивиран съдът е приел, че стандартната услуга се изпълнява само като обикновена, за срок от 30 дни. Посочил е, че жалбата до съда е подадена на 27.09.2024г. - преди изтичане срока за произнасяне, т.е. при липса на формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Освен това, съдът е установил, че от представените от ответната страна доказателства е налице извършване на заявената услуга, което обосновало съда да приеме, че липсва и правен интерес от водене на съдебното производство. Така мотивиран съдът е оставил без разглеждане частната жалба срещу мълчаливия отказ и с оглед недопустимостта на последната за инициираното от И. производство е сметнал, че разноски не се дължат. Обжалваното определение е неправилно в частта на разноските. По делото е безспорно, че заявлението, поставило началото на административното производство, е подадено на 11.09.2024г., а сезиращата съда жалба е входирана на 27.09.2024 г. (изпратена по пощата и с пощенско клеймо с дата на подаването й - 25.09.2024 г.) не са спори и че, заявената административна услуга е осъществена, като заявителката, по данните по делото, е уведомена на 10.10.2024 г. за извършването й. Видно от писмо изх.№ ОС 68-45/3/10.10.2024г., са поканени да получат документите, а по електронната поща са уведомени за извършване на услугата на 10.10.2024г. в частната жалба се твърди, че нa 10.10.2024 г., което е след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ до съда, заявителката е получила документ с изх. номер от 27.09.2024г. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК постановява, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, който подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Сроковете за произнасяне по заявената услуга са предвидени в чл. 57, ал. 2 АПК, а именно административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 АПК да се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Удължаване на срока за произнасяне е визирано в ал. 5 на чл. 57 АПК, а именно извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Какъвто настоящият случай не е. Касационният състав не споделя препратката направена от АС Варна за приложимост на разпоредба от нормативен акт с по-нисък ранг и тълкуването, че съгласно т.9 от Приложение № 2 към Наредбата, услуга с код 2878 - „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка за един имот“, се изпълнява като стандартна и електронна услуга. Така мотивиран съдът неправилно е приел, че търсената от И. услуга следва да се приеме като стандартната услуга, която се изпълнява само като обикновена, за срок от 30 дни. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК по принцип съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание. Удовлетворяването на заявителя И. след срока за произнасяне, освен позитивно волеизявление, имплицитно съдържа и оттегляне на отказа, с който първоначално е отречено, макар и мълчаливо, правото на достъп до заявената услуга. Което обстоятелство прави жалбата на И. лишена от правен интерес, т. к. последвалото мълчаливия отказ издаване на документа по молбата-декларация, удовлетворява искането й. Правилно съдът е приел, че е налице отпаднал правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, предвид постановения изричен благоприятстващ жалбоподателя акт, което е довело до констатацията за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Едновременно с това, уважаването на искането след формирания мълчалив отказ води до недопустимост на съдебното производство и поради липса на предмет, но не както съдът е посочил поради преждевременното подаване на жалбата. В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане определението не се атакува, горната установеност е необходима при преценка дължимостта на разноските за първата инстанция в полза на жалбоподателя (настоящ частен такъв). Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата предвижда кумулативното осъществяване на две предпоставки, за да се допусне натоварване на ищеца (жалбоподателя) с разноските. В случая не са налице основанията на процесуалния закон за възлагане на разноските в тежест на жалбоподателя, т. к. именно ответникът с извънпроцесуалното си поведение е станал причина за водене на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е било основателно. Към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по оспорване на мълчалив отказ, жалбоподателката не е била уведомена за удовлетворяващия я, след изтичане на срока за произнасяне, издаден документ. Със закъснялото уведомяване на заявителя ответникът е станал причина за образуване на съдебно производство и за извършване от жалбоподателя на разноските, свързани с това. Съдът намира за недопустимо възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заплатения от оспорващия адвокатски хонорар направено едва с възражението към частната жалба. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на разноските единствено по искане на насрещната страна. Според т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) "претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция". В същия срок може да бъде направено и възражение по разноските. В случая, възражение за прекомерност е предявено едва с възражението срещу частната жалба, по която е образувано настоящото производство. По делото липсват данни такова да е направено с отговора по първоинстанционната жалба, поради което претендираната сума не следва да бъде намалявана. С оглед изложеното определението в частта на разноските следва да бъде отменено и в полза на жалбоподателя (настоящ частен такъв) следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски, като осъди Община Аксаково за сумата от 1010 лева (адвокатско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на делото). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение