Определение № 2490 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2025 г.

Производството е по искане, предявено от „Риссман България“ ООД, с ЕИК 206868354, чрез адвокат К. Кискинов, за изменение на Решение № 11515 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7556 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., в частта му относно разноските. В искането се поддържа становище, че присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите (НАП) е несъразмерно на положените усилия в хода на двете съдебни производства от страна на процесуалните представители на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Представени са аргументи, че правната сложност на спора не съответства на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Прави се позоваване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22 г. Обръща се внимание, че касационният жалбоподател не сторил действителни разноски за осъществяване на процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Акцентира се върху размера на заплатеното от ответника по касация – настоящ молител, адвокатско възнаграждение. Въз основа на изложеното се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските и намаляване на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение до размер от общо 2000,00 лв. за двете съдебни инстанции. Към последваща молба се представят доказателства във връзка с размера на адвокатското възнаграждение на адв. Кискинов за процесуално представителство на „Риссман България“ ООД. Ответната по искането страна – директорът на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, представя становище в дадения му срок, в което излага доводи срещу направеното искане за изменение на решението в частта за разноските и моли за отхвърлянето му като неоснователно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за изменение на постановеното по делото решение от 17.12.2025 г. в частта му за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 11515 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7556 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. е отменено Решение № 1854 от 10.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1155 по описа на Административен съд – Благоевград за 2024 г. и вместо него е постановено решение по същество на спора, с което е отхвърлено предявеното оспорване от „Риссман България“ ООД срещу Ревизионен акт с № Р-22000123005477-091-001 от 25.04.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП – София, потвърден с Решение № 944 от 08.07.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. Предвид пререшаване на спора по същество и своевременната претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, Върховният административен съд се е произнесъл по този въпрос, като е осъдил „Риссман България“ ООД да заплати на НАП разноски в общ размер на 23710,00 лв. Така присъдените разноски са за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.) от по 11200,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции или общо в размер на 22400,00 лв., както и за заплатена държавната такса в размер на 1310,00 лв. за касационното обжалване. Присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 11200,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции е изчислено върху материалния интерес на спора и приложимите за ориентир разпоредби от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.), издадена от Висшия адвокатски съвет. Неотносими в тази връзка са съображенията на „Риссман България“ ООД, свързани с размера на заплатения от него адвокатски хонорар за процесуално представителство в двете съдебни производства. Възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента и няма отношение към размера на възнаграждението по чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.), което се дължи на данъчната администрация. Неоснователни са изложените съображения за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Без да се отрича значението на Решение от 25.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че при извършване на преценка относно размера на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК (в приложимата редакция преди изм. с ДВ, бр. 17/2026 г.) именно разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. са тези, които следва да бъдат взети за ориентир относно определяне на размера на възнаграждението. В случая не са налице обстоятелства, които да налагат промяна на преценката относно присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение, която е направена при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска. По отношение на аргумента за липса на действително заплатени разноски за упълномощените от приходната администрация юрисконсулти, следва да се има предвид, че още с Решение № 10 от 29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 3 от 2016 г. е прието, че ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите като процесуални представители на страните, а осъществяваното от тях процесуално представителство е идентично. Конституционният съд е определил като приемлив и израз на законодателна симетрия подходът за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт. Конституционните съдии отбелязват, че механизмът за определяне на възнагражденията по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. се основава на размера на материалния интерес, който стойностен критерий не винаги е най-убедителен, но при отсъствие на по-добър, следва да се възприеме като приемлив. Неоснователни са оплакванията за липса на достатъчна процесуална активност от упълномощените от директора на Д „ОДОП“ – София ЦУ на НАП юрисконсулти в хода на съдебните производства. Противно на твърдяното от „Риссман България“ ООД, процесуален представител на администрацията не се е явил само на едно от петте открити заседания пред АС – Благоевград - това, проведено на 09.12.2024 г. На това заседание не се е явил и адвокатът на дружеството - жалбоподател. При това, упълномощената юрисконсулт Бакалова своевременно е представила молба, в която е изразила становище по редица процесуални въпроси. На следващото открито заседание на 27.01.2025 г. се е явила само юрисконсулт Михайлова, а оспорващото дружество не е било представлявано. Непредставянето на писмена защита по чл. 149, ал. 3 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК пред първоинстанционния съд не е пропуск, доколкото това е възможност за страните, а не тяхно процесуално задължение. Несподелими са и твърденията за отсъствие на релевирани касационни оплаквания в депозираната от директора на Д „ОДОП“ – София ЦУ на НАП касационната жалба – в нея се съдържат достатъчно доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Настоящият съдебен състав не споделя и аргумента на „Риссман България“ ООД, че делото не се характеризира с висока правна сложност. Макар действително да не е имало спор по фактите, подвеждането им под приложимите норми е изисквало задълбочено изследване на относимите разпоредби от националното позитивно право и от правото на ЕС. Неотносимо към въпроса относно изменение на решението в частта на разноските, е схващането на настоящия молител, че в решението, чието изменение в частта на разноските се иска, касационният състав се е позовал единствено на разпоредби от националния закон, без да съобрази даденото тълкуване от СЕС в решението по негово дело С-533/22 г. Впрочем, изложеното във връзка с тези аргументи на „Риссман България“ ООД всъщност е свидетелство за разбирането му за по-високата правна сложност на спора. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за изменение на Решение № 11515 от 17.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7556 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., в частта относно разноските, поради което искането за това следва да бъде оставено без уважение. Ето защо, Върховният административен съд, състав на първо отделение