Решение № 9824 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 144/2013 г.

Решение № 9824 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 144/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вилос" ЕООД гр. Видин, против Решение № 564/13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 586/2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. С решението е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 111003828/21.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново (РА), потвърден с Решение № 256/31.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново. В полза на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП са присъдени разноски в размер на 1101,39 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се постанови ново решение, отменяща РА в посочената част. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. Велико Търново), моли чрез процесуалния си представител юрк. Русева в съдебно заседание да бъде оставено в сила решението като правилно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема жалбата за процесуално допустима, а по същество - за частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 111003828/21.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 256/31.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, с който за ревизираните периоди, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на дружеството са определени допълнителни задължения за внасяне, представляващи ДДС в размер общо на 30 901.31 лева и лихви в размер 1 668.32 лева. За да отхвърли жалбата на "Вилос" ЕООД, административният съд е приел, че е издаден валиден данъчен акт, в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за цялостна правилност и законосъобразност на изводите на приходните органи. Според първоинстанционният съд законосъобразно не е признато намаляване на данъчните основи за облагане на "Вилос" ЕООД и неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за съответните фири, брак/липси както и за действителната търговска надценка относно целия ревизиран период. В резултат на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, приходната администрация е констатирала наличието на данни за укрити приходи или доходи относно "Вилос" ЕООД, респективно че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци за периода 1.01.2007 г. - 31.07.2010 г. (предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, стр. 8 и сл. от РА). Съдът е посочил, че заключението по експертизата е прието в неговата цялост без оспорване от страните по делото. Съобразно горното административният съд е приел за установен размер на данъчната основа 157 233.82 лв., съответно дължимият върху него ДДС е 31 446.46 лева. Предвид на изричната забрана за влошаване положението на жалбоподателя в чл. 160, ал. 5 от ДОПК, установеният от съда размер на допълнителни задължения за ДДС не следва да бъде определян, а ревизионния акт, с който е посочено допълнително задължение за ДДС в размер на 30 901.31 лева следва да бъде потвърден до цитирания размер. Според административния съд този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза - първи вариант. Съдът е кредитирал вариант втори, изготвен съобразно средната търговска надценка, определена от експертизата при съобразяване на сборната грешка, допусната на л. 194 от Папка I и пренесена на стр. 4 от РА, но при незачитане на представените инвентаризационни описи. При установените по-горе факти касационната инстанция преценява решението на съда за неправилно в частта, с която са определени допълнителни задължения за внасяне за ДДС за горницата над 5681.07 лева и съответните им лихви. Основателно е оплакването в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил всички доказателства и доказателствени средства, включително вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице, както и релевантността на данните за допуснатите счетоводни грешки относими към счетоводната отчетност съгласно Закона за счетоводството, (в хипотезата когато воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред). Неправилно съдът е отказал да даде вяра на представените документи във връзка с довода за инвентаризации, касаещи процесните периоди, по който начин се установяват липси и фири. Депозираните заповедите за инвентаризация, сравнителните ведомости и подробните аналитични оборотни ведомости е следвало да бъдат обсъдени ведно с останалите доказателства по делото. Видно е, че случая са допуснати счетоводни грешки, които са установени от ревизиращите органи и от вещото лице, назначено в съдебното производство, но грешките нямат за последица ограничаване възможността за определяне на облагаемата данъчна основа по ЗДДС. Изрично трябва да се отбележи, че практически облагането по ЗДДС е извършено само въз основа на представените документи от счетоводството на ревизираното лице, което е неточно. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствието на фактическите констатации от РА с материалния закон. Съдът обаче е формулирал противоречиви мотиви за релевантните по спора факти и обстоятелства, както и за приложимите правни норми. Вещото лице Р. Борисова е изготвило заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза в два варианта: Според вариант първи разликата като липси е в размер на 28 405,34 лева върху която дължим би бил ДДС - 5681,07 лева. Съгласно вариант втори, (игнориращ инвентаризационните описи по години), разликата като липси е в размер на 157 233,82 лв., на която съответства дължим данък в размер на 31 446,76 лева. Касационната инстанция счита, че съдът необосновано е отказал да кредитира приетото по делото заключение във вариант първи на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, което заключение е изготвено въз основа на представените в съдебното производство инвентаризационни описи и депозираните от ревизираното лице писмени доказателства. Данните, съдържащи се в описите установяват извършваните инвентаризации в края на всяка година и констатациите, свързани с тях. Кредитирането на вариант втори от допълнителната съдебно-икономическа е неправилно, тъй като в тази част експертизата е изготвена въз основа на предположения относно размера на коректната данъчна основа и въпреки събраните по делото писмени доказателства. В този смисъл касационната инстанция кредитира вариант първи от заключението на допълнителната съдебно - икономическа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото, в процесния казус това са документите относно инвентаризации за процесните периоди, установяващи липси и фири. Представянето на доказателствата за извършените инвентаризации дава основание за признаване на липси и фири през съответния период, тоест не са налице данни за укрити доходи в размера, посочен в ревизионния акт. Неправилно първоинстанционния съд е отрекъл относимостта и допустимостта на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът правилно е взел предвид възможната заинтересованост на св. Н. Ванчева, но не е съобразил факта, че в качеството си на счетоводител Ванчева лично е участвала в осъществяването на инвентаризациите. Лично участие в инвентаризациите има и св. В. Николов, комуто е била възложена конкретната задача да отразява наличните количества меса. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение кредитира свидетелските показания, съответстващи на писмените документи за извършваните инвентаризации. Касационната инстанция счита, че размерът на данъчната основа следва да бъде определен съгласно вариант първи от допълнителното заключение по СИЕ - 28 405.34 лв., а дължимият ДДС е 5681.07 лева, ведно с лихви от 306,71 лева. За разликата над тези суми РА е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен. Разноски: Съразмерно на уважената част на жалбата против РА, "Вилос" ЕООД, гр. Видин има право на разноски в размер на 1253 лв., изчислени след компенсация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,