Определение № 4384 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Сдружение „Американски университет в България“ чрез пълномощник адв.Е. И. - САК, против Определение № 260097 от 05.01.2023 г. по в.гр.д. № 477/2021 г. на СГС, постановено в производство по чл.192, ал.4 ГПК/отм./. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. П. Х., действащ чрез пълномощник адв.В. Г. - САК, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК /указан от въззивния съд/, от надлежна страна, същата се разглежда по реда на чл.274, ал.2 ГПК, вр. пар.2, ал.11 и 14 ПРЗ ГПК като насочена срещу акт на въззивен съд, постановен в производство по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, аналогично на чл. 248 ГПК (аргумент от т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК). Ето защо разглеждането на частната жалба не е обусловено от изложение на основанията за допускане касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като не е приложим за нея реда за обжалване по чл.274, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения С решението си № 263049 от 29.09.2022 г. по в.гр.д. № 477/2021 г. на СГС, въззивният съд е отхвърлил исковете по чл.108 ЗС на главно встъпилото лице Сдружение „Американски университет в България“ /Сдружението/ против Л. П. (също и против Столична община) относно 1/2 ид.ч. от УПИ * с площ от 1610 кв.м., находящ се в [населено място], отреден за имот пл. № *в кв. 201а по плана Б., и относно 1/2 ид.ч. от реална част от поземлен имот, отреден за улици, представляващ бивш ПИ *, кв. 201а по плана [населено място] с площ от 96 кв.м., заемаща лицевата част пред УПИ * в кв. 201а по плана [населено място] (в установителната му част), като е осъдено Сдружението да заплати на Л. П. Х. сумата в размер на 3145,91 лв. съдебни разноски за производството пред СГС. Въззивният съд е приел с решението си, че Л. П. Х. е сторил разноски пред въззивната инстанция в размер на 105 лв. за държавна такса и още 8400 лв. за адвокатско възнаграждение. Релевираното от Сдружението възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е прието за частично основателно и последното е намалено до размер на 3093,41 лв., при съобразяване, че исковете на Сдружението са за 1/2 ид.ч. от имотите, при което минималното адвокатско възнаграждение е 1031,14 лв., но то не е адекватно на сложността на делото, която е над средната предвид множеството въведени възражения във въззивното производство, множеството събрани по делото доказателства, вкл. и пред въззивния съд. Наред с това е присъдил в полза на ответника и половината от разноските за държавна такса- 52,50 лв. Молбата на Сдружението за изменение на решението в частта за разноските, дължими на ответника Л. П., като се намали още размера на дължимото адвокатско възнаграждение до 1031,14 лв., не е уважена със сега обжалваното определение. Въззивният съд е посочил, че при определяне на размера от разноските за адвокат на ответника, които ищецът следва да понесе с оглед изхода на спора, е съобразил всички относими обстоятелства – обхвата на исковата претенция (за 1/2 от имота), сложността на делото над средната, множеството възражения и събрани доказателства, вкл. и новите доказателства пред въззивния съд. Така изложените мотиви на въззивния съд се споделят и от настоящия състав. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че въззивният съд неправилно е определил фактическата и правна сложност делото и не е отчел всички релевирани от жалбоподателя оплаквания. Преценката на въззивния съд за сложност на делото над средната се подкрепя от данните по делото, сочещи, че по иска на Сдружението срещу Л. Х. се проследяват и се преценява валидността на пълномощни, завещание и транслативна сделка, относими към соченото от Сдружението придобивно основание, респ. защитното възражение на ответника за придобиване процесните имоти по давност, които спорни факти и тяхното правно значение за спора са обсъждани в подадената чрез пълномощник-адвокат въззивна жалба от Л. Х.. Противно на оплакването на частния жалбоподател, пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства по искане на ответника, относими към исковете на Сдружението срещу него- писмени за нищожност на пълномощното на И. Ч. от 22.09.1995 г., свидетел по възражението за владение. Ето защо изводът на въззивния съд за сложност на делото над средната, в сравнение с производства от същия вид, се явява правилен и определеният дължим размер, съответен на 3 кратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, не е прекомерен. Обстоятелството, че предмета на спора и доказване по исковете на Сдружението срещу Л. Х. частично се покрива с този по исковете на СО срещу същия ответник, и че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, не обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение поради вече изложеното за сложността на спора над средната. Въззивният съд е отчел и факта, че исковете на Сдружението срещу Л. Х. са за по 1/2 ид.ч. от процесните имоти при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение като ориентир при преценката за прекомерност (минимален размер от 1031,14 лв. е посочен и от частния жалбоподател). Обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение