Определение № 10533 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9659/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Телекабел“ АД с ЕИК 822120615 със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“ № 17, срещу Определение № 32641/19.08.2026 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 12925/2025 г. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на „Телекабел“ АД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № С-17/19.05.2025 г. на министъра на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост; и оставя без разглеждане искането в останалата му част и прекратява производството по адм. дело № 12925/2025 г. относно т.2.2.2 и 2.2.3. от уточнителната молба на „Телекабел“ АД. Частният жалбоподател счита определението за недопустимо в първата си част и неправилно в останалата. Сочи, че съдът в първия си диспозитив на обжалваното определение се е произнесъл по искане, каквото не е предявявано пред него, а относно втория диспозитив – произнасянето на съда е неясно, тъй като не става ясно каква част от производството прекратява съда – цялото оспорване на посочените точки от уточнителната молба или само искането за спиране на изпълнението на акта в съответната му част. Счита, че определението е необосновано до степен, че не се разбират мотивите на съда да прекрати производството, а това възпрепятства изцяло защитата на жалбоподателя. Обосновава, че съдът не е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на акт, действия и бездействия по реда на чл. 166 АПК, а по специален текст – чл. 54, ал. 5 от Закона за държавната помощ (ЗДП), както жалбоподателят по указание на съда изрично е очертал предмета на оспорването и съответно на искането си. Сочи, че съдът е сезиран с искане за спиране на предоставянето на неправомерна държавна помощ – сложен фактически състав от взаимосвързани актове, действия и бездействия. Цитира, конкретни си искания от първоначалната си жалба/искова молба и обосновава, правния си интерес, вредите от изпълнението на мерките по предоставянето на неправомерна държавна помощ. Иска обжалваното определение да бъде обезсилено в първата си част като недопустимо, а във втората отменено като неправилно. Иска още делото да бъде върнато за произнасяне по действително направеното искане. Претендира направените в производството разноски. Частната жалба е подадена чрез адв. М. Горанова от Адвокатска колегия - София. Ответниците – министърът на транспорта и съобщенията и ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване по процедура BG-RRP-7-008 – Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България, Инвестиция 1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България от Компонент 7 „Цифрова свързаност“ на Националния план за възстановяване и устойчивост чрез процесуалния си представител М. Лолова ангажира писмено становище за неоснователност на частната жалба и иска определението да бъде оставено в сила. Ответникът – „Цетин България“ ЕАД в писмено възражение чрез адв. Н. Колев, счита жалбата за неоснователна и недоказана. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение Административен съд – София-град (АССГ) приема, че е сезиран с жалба с правно основание чл. 54, ал.1 ЗДП и три обективно съединени иска – по чл. 54, ал.4, т.1 ЗДП за предотвратяването изплащането на неправомерна държавна помощ; по чл. 54, ал. 4, т. 2 ЗДП за обезщетение за нарушаването на задължението за отлагане; по чл. 54, ал.4, т.3 ЗДП за пълно възстановяване на неправилно получена помощ без оглед на нейната съвместимост и плащане на лихва за неправомерност. Посочва, че жалбата по чл. 54, ал.1 ЗДП е насочена срещу предоставянето на държавна помощ посредством комплекс от актове, действия и бездействия, описани в т. 2.2.1 от жалбата-уточнение – Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост; т.2.2.2 се отнася до сключените с бенефициера административни договори за предоставяне на финансиране за Южен централен и Югозападен район и т.2.2.3 за бездействия на административния орган да следи за нарушения на режима за предоставяне на държавни помощи и да предприеме мерки за тяхното предотвратяване. Отбелязано е, че със становище от 14.04.2026 г. е направено оттегляне на иска за по чл. 54, ал. 4, т. 2 ЗДП за обезщетение за нарушаването на задължението за отлагане, поради което производството по делото в тази част е било прекратено. След това съдът се произнася „по искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 във вр. ал.4 от АПК“ на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост като обосновава на първо допустимостта му, а след това и неоснователността му. Съдът приема, че Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост не съдържа изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК, а такова не е предвидено и в специалния закона, напротив в чл. 54, ал. 2 ЗДП е посочено, че предварителното изпълнение на акта за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ се допуска при условията и по реда на чл. 60 АПК. С оглед посоченото прави извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 във вр. ал.4 от АПК“ на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост е неоснователно. Относно искането в останалата му част – сключване и изпълнение на административните договори с одобрените кандидати за подпомагане съдът приема, че то е обусловено от влизане в сила на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, което е изрично посочено в него. Изтъква, че „влизането в сила на решението се явява преюдициално за изпълнението на договорите и представлява предпоставка за сключването на такива изобщо“, поради което прави извод че искането за спиране на предварително им изпълнение е недопустимо поради липса на предмет и следва да с остави без разглеждане. Относно третата част на жалбата – за бездействията на административния орган, съдът сочи че те по дефиниция предполагат липса на изпълнение, поради което заключава, че „липсва предмет на искането за спиране на предварителното изпълнение“ и същото е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. При тези мотиви съдът оформя волята си в два диспозитива на обжалваното определение, като с първия съдът „оставя без уважение искането на „Телекабел“ АД за спиране на предварителното изпълнение на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост“, а с втория „оставя без разглеждане искането в останалата част и прекратява производството по адм. дело № 12925/2025 г. относно т.2.2.2 и т.2.2.3 от уточнителната молба на „Телекабел“ АД на л. 664 и сл.“ Основателен е доводът на частния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран - искане за спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 във вр. ал.4 от АПК. Правилно съдът приема, че е сезиран с жалба срещу акта за предоставяне на държавна помощ по чл. 54, ал.1 ЗДП, а именно Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост“, съединен със няколко иска по чл. 54, ал. 4, т.1, 2 и 3 ЗДП. Неправилно обаче съдът приема, че е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост“ по реда на чл. 166 АПК. Обособеното искане, което е направил ищецът – „Телекабел“ АД е основано на чл.54, ал. 5 ЗДП, според който „предявяването на иск не спира процедурата по предоставяне на държавна помощ или минимална помощ, освен ако съдът разпореди друго“. Налага се извод, че с чл. 54, ал.4 ЗДП се предоставя право на иск на всяко лице, чиито интереси, свързани с осъществяваната от него дейност и засегнати от акта за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ, и ако е оспорил този акт по реда на чл. 54, ал.1 ЗДП. Последният може да бъде оспорен самостоятелно, но исковете по чл. 54, ал. 4 ЗДП не могат да бъдат предявени отделно от оспорването на акта. Именно защото законът допуска самостоятелно оспорване на актът за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ по реда на АПК, изрично в чл. 54, ал.2 ЗДП е посочено, че предварителното изпълнение на актът се допуска при условията и реда на чл. 60 АПК и съответно при искане за спиране на изпълнението на акта за предоставяне на държавна помощ или минимална помощ ще са приложими реда и условията на чл. 166 АПК. Правилен в тази връзка е изводът на съда, че в Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост“ не се съдържа разпореждане за неговото предварително изпълнение по реда на чл. 60 АПК, поради което искане за спиране по реда на чл. 166 АПК би било недопустимо поради липса на предмет. Отделен е въпросът, че при извод, за недопустимост на искането, съдът вместо да остави искането без разглеждане и прекрати производството, се произнася по същество като го оставяне без уважение, т.е го отхвърля като неоснователно, но в случая настоящият съд няма да коментира подробно този порок на съдебния акт, поради наличието на по-тежък. Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ЗДП предявяването на някой от исковете по чл. 54, ал. 4 ЗДП не спира процедурата по предоставяне на държавна помощ, освен ако съдът разпореди друго. Следователно особеното искане за спиране на процедурата по предоставяне на държавна помощ или минимална помощ е мярка свързана с предявения иск и цели неговото обезпечаване. В случая едновременно с оспорването на законосъобразността на Решение № С-17/19.05.2025 г. на заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията за предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост“ се оспорват още действията по сключването на двата административни договора за инвестицията в Южен централен и Югозападен район на България; действията по изплащането на държавната помощ; действията и бездействията, свързани с проведеното картографиране и с приемането на резултатите от него; бездействията на администратора на помощта и на компетентните административни органи да осъществяват контрол по спазване на изискванията за преизползване на съществуваща инфраструктура и при необходимост да се предприемат действия по преустановяване на нарушението и се предявяват следните искове: по чл. 54, ал. 4, т.1 ЗДП – за предотвратяване изплащането на неправомерна държавна помощ или неправомерно получена помощ; по чл. 54, ал.4, т. 2 ЗДП – за обезщетение при нарушение на задължението за отлагане (оттеглен) и по чл. 54, ал. 4, т.3 ЗДП за пълно възстановяване на неправомерно получената помощ без оглед на нейната съвместимост и изплащане на лихва за неправомерност. Във връзка с предявените искове е направено искане по чл. 54, ал. 5 ЗДП за спиране на процедурата по предоставяне на държавна помощ. При анализ на чл. 54, ал. 5 във вр. ал. 1,2 и 4 и чл.53 ЗДП се налага извод, че искането за спиране на процедурата по предоставяне на държавна помощ или минимална помощ е акцесорно искане при висящ иск по чл. 54, ал.4 ЗДП, което за да е допустимо следва да има висящ иск по чл. 54, ал.4 ЗДП, лицето направило искането да има правен интерес от искането (има пространно възражение на административния орган, което не е обсъдено); да има активна процедура по предоставяне на държавна помощ или минимална помощ; компетентност на конкретния съд да се произнесе. При преценка на основателността на искането, доколкото то е вид обезпечение, следва да се направи проверка за вероятна основателност на иска, която включва: проверка prima facie за данни за неправомерна държавна или минимална помощ - предоставена ли е помощта в нарушение националния закон или на чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз, приложим ли е регламентът за групово освобождаване; има ли решение на Европейската комисия, спазени ли са условията по схемата, интензитет, допустимост на разходите и др.; има ли индикации, че администраторът е заобиколил процедурите по уведомяване на Европейската комисия или националния орган или други съществени административнопроизводствени правила; вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Прави се преценка на баланса на интересите между сочените вероятни вредите, които би претърпял ищецът, ако процедурата продължи, спрямо вредите, които би претърпяло обществото и/или бенефициера, ако процедурата бъде спряна. Оценява се и пропорционалността на мярката, като преценка включва оценка на нейната пригодност – спирането на процедурата годно средство ли е да защити интересите на ищеца, да предотврати настъпването на вредите; необходима ли е мярката – има ли по-лека/щадяща мярка, с която да се постигне защитната цел. Следва да се има предвид, че съдът може да откаже спирането, дори искът да изглежда вероятно основателен, а настъпването на вредите да е доказано или да обуслови спирането на процедурата с внасяне на парична гаранция (обезпечение) от страна на ищеца, която да покрие евентуалните вреди на ответниците, ако впоследствие искът се окаже неоснователен. В случая, съдът въобще не е разграничил искането по чл. 166 АПК от това по чл. 54, ал. 5 ЗДП, независимо че самият ищец е направил превръзка между двете разпоредби в искането си. Съдът дължи квалифициране на искането от правна страна, изхождайки от твърденията и исканията на сезиралото го лице, а искането в случая е „спиране на производството по предоставяне на държавна помощ“, което попада в приложното поле на чл. 54, ал.5 ЗДП. С оглед посоченото, първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането, с което е сезиран, не е определил правилно нито неговия предмет, нито неговите условия за допустимост, нито предпоставките за основателност. Настоящият съд не може да замести първоинстанционния съд в преценката за редовност, допустимост и основателност на искането по чл. 54, ал.5 ЗДП, тъй като противен случай би лишил страната от една инстанция. Произнасяйки се по искане, с което не е сезиран съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството в същата част прекратено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за спиране на производството по предоставяне на държавна помощ по чл. 54, ал. 5 ЗДП и преценката на редовността, допустимостта и основателността на това искане. Въпросът за правото на частния жалбоподател на разноски за производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред горната инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото - с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. С оглед посоченото в настоящото производството не се присъждате разноски, тъй като това производство не е по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.3 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение