Определение № 4368 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на В. А., чрез пълномощник адв. А. Кашъмов срещу определение № 2025 от 20.01.2025г., постановено по адм. дело № 11764/2024г. от Административен съд София - град. С оспореното определение на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. Ц. А., против решение №ППН - 01 - 476/21 от 14.04.2022г. на Комисията за защита на личните данни и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно се сочи, че определението е постановено при несъобразяване със задължителните указания на ВАС, дадени в решение №11931 от 06.11.2024г. по адм. дело №4429/2024г., с което е нарушено правото на жалбоподателката да участва в процеса, да посочи доказателства, да направи възражения или да поиска проверка на твърдения или представени от насрещните страни доказателства. Оспорват изводите на АССГ, че решението на КЗЛД е връчено на служебен адрес с твърдения, че липсват доказателства за това. Навеждат се доводи за нарушено право на справедлив процес - чл.56 и чл.120 от КРБ, чл.6,§1, чл.13 във вр. с чл.10 от ЕКПЧ. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави се особено искане по преценка на ВАС и на осн. 160, ал.2 АПК производството да бъде разгледано в открито съдебно заседание. Ответникът по частната жалба - Комисия за защита на личните данни, не изразява становище. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 2, е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение, в изпълнение на указанията на ВАС, дадени в решение №11931 от 06.11.2024г. по адм. дело №4429/2024г., АССГ е събрал допълнителни доказателства, част от които налични в представената първоначално административна преписка, касаещи допустимостта на жалбата и конкретно, относно адресите, пощенски и електронен на които е връчено решение № ППН - 01-476/21 от 14.04.2022г. на КЗЛД на жалбоподателката В. А.. От събраните по делото доказателства АССГ е установил, че решение на КЗЛД е изпратено на жалбоподателката по пощата на адрес гр. София, [улица], ап.[номер], като видно от известие за доставяне е получено на 18.04.2022г. от В. И. в счетоводство. В съответствие с указанията на ВАС, съдът е обсъдил приложимите разпоредби от Наредба №4 за пощенски услуги и е стигнал до извод, че представеното по делото известие за доставяне е съставено от длъжностно лице по съответния ред и форма, същото има качеството на официален документ и се ползва с официална доказателствена сила, относно изявленията в него, която не е оборена. В заключение съдът е стигнал до извод, че жалбоподателката А. е редовно уведомена за решението на КЗЛД на 18.04.2022г. по реда на чл.18а, ал.8 от АПК по пощата на служебен адрес, вписан в регистър Булстат, крайният срок за подаване на жалбата е изтекъл на 03.05.2022г., а жалбата подадена на 13.02.2023г. е просрочена. Предвид горните съображения, съдът е приел, че подадената жалба е недопустима, поради просрочие и правото на оспорване е преклудирано, поради което е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.5 от АПК и производството прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице основание за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание и необходимост от събиране на допълнителни доказателства по делото. Задължение на КЗЛД е да представи доказателства за редовно връчване на оспореното от А. решение и такива са представени по делото. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от АССГ и конкретно неизпълнения на указанията на ВАС, дадени в решение №11931 от 06.11.2024г. по адм. дело №4429/2024г. Именно в изпълнение на тези указания, съдът е изискал и събрал допълнителни доказателства и изяснил, неизясненото според отменителното решение на ВАС обстоятелство "от къде КЗЛД е разполагала с адресите на В. А.". С разпореждане №28224 от 27.12.2024г. съдът е дал изрични указания на КЗЛД да представи доказателства именно за установяване на това обстоятелство. Тези указания са изпълнени и с молба по делото от 14.01.2025г. от процесуален представител на КЗЛД, освен че са представени писмени доказателства е дадено обяснение, относно начина и реда за установяване на адреса на жалбоподателката и това е справка от регистър Булстат за регистрация на [заличен текст] В. А.. Видно от представената справка от регистър Булстат, В. А., упражняваща дейност/професия "[заличен текст]" е с вписан адрес в регистъра: постоянен адрес гр. София, [адрес]. Именно на този адрес е извършено и съобщаването на Решение № ППН - 01-476/21 от 14.04.2022г. на КЗЛД на жалбоподателката В. А., видно от приложеното по делото известие за доставяне в счетоводството и получено от В. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1от АПК, административният акт, съответно отказът да се издаде акт се съобщава по реда на чл.18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Спрямо В. А. е неприложима разпоредбата на чл.18а, ал.5 за връчване на решението на електронен адрес, тъй като видно от представената преписка, такъв не е посочен пред административния орган. По силата на чл.18а, ал.7 АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице, а съгласно чл.18а, ал.8, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал.1 - 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. В случая решение №ППН -01 - 476/21 от 14.04.2022г. на КЗЛД е изпратено до В. А. на адреса, на който страната е получавала съобщения в хода на административното производство, който е вписан в регистър Булстат адрес, видно от справка регистър Булстат за В. Ц. А., физическо лице - субект на Булстат с упражнявана дейност/ професия - [заличен текст], [заличен текст]. Съобщението е изпратено с товарителница с бар код ИД РS 1113 00ZRAJ 6, с изрично отбелязана дата на получаване 18.04.2022 г. от В. И. и отбелязване в счетоводство. Доказателство, че решението е получено от А. и предадено от лицето, посочено в известието за доставяне е и изпратеното до председателя на КЗЛД писмо от В. А. от 06.06.2022г., с което е уведомила КЗЛД за изпълнение на разпореждането, дадено с решението на КЗЛД с цел защита личните данни на Г. Д.. Видно от приложените по делото доказателства, цялата кореспонденция между КЗЛД и В. А. е проведена и жалбоподателката е получавала съобщения, именно на този адрес, вписан в регистър Булстат и на осн. чл.36, ал.1 и ал.2 АПК на този адрес е връчено на В. А. заверено копие на жалбата подадено до КЗЛД. Известието за доставяне от 16.09.2021г. на пратката - заверено копие на жалба, отново е получено от служител И., това е и адреса посочен от В. А. в депозирано становище до КЗЛД в отговор на постъпилата жалба. От представените по делото доказателства не се установява и не се твърди в жалбата, че като страна в производството пред КЗЛД, В. А. е посочила друг адрес за кореспонденция, различен от посочения в регистър Булстат или други данни за адрес, телефон или факс, съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.4, т.1 - т.4 АПК. Ето защо настоящият съдебен състав на ВАС приема, че връчването на акта, е извършено при спазване изискването на чл. 18а, ал.8 от АПК, както и на чл. 6 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, обн. ДВ, бр. 45 от 15 юни 2010 г. Жалбата до КЗЛД, подадена от Г. Д. е срещу В. А. в качеството й на [заличен текст], която е вписана в регистър Булстат на основание чл.3, ал.1, т.9 от Закона за регистър Булстат в качеството й на физическо лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност, ето защо в проведеното производство пред КЗЛД, кореспонденцията с А. правилно е била осъществявана на този адрес и правилно съдът е счел, че това е служебен адрес, вписан в съответния регистър и на този адрес е връчено оспореното решение на КЗЛД. Правилно с оглед редовното съобщаване по пощата на решението на КЗЛД, съдът е стигнал до извод, че изпращането му на електронната поща на А., макар и вписана в регистър Булстат е ирелевентно за спазване на срока за обжалване на решението и допустимостта на жалбата, тъй като този адрес на електронна поща не представлява електронен адрес по смисъла на чл.18а, ал.4, т.2 от АПК предоставен на административния орган от В. А.. Ирелевантно за допустимостта на подадената жалба е и изпратеното от КЗЛД заверено копие на решението по подадена молба от В. А. от 23.01.2023г., получено лично на 30.01.2023г. на същия адрес, вписан в регистър Булстат. Налице е редовно връчено решение на КЗЛД на дата 18.04.2022г. по реда на чл.18а, ал.8 АПК на В. А. на адрес, вписан в регистър Булстат в качеството й на лице упражняващо свободна професия - [заличен текст], 14 - дневният срок за обжалването му е изтекъл на 03.05.2022г. - вторник (присъствен ден), а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 13.02.2023г., следователно след изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението, поради което правилно е приета за недопустима и оставена без разглеждане от АССГ, предвид разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК. Неоснователно е оплакването в частната жалба за нарушено право на справедлив процес, произтичащо от чл.56 и чл.120, ал.2 КРБ, както и чл.6, §1 вр. с чл.13 и чл.10 от ЕКПЧ. Правото на жалбоподателката да оспори постановеното решение на КЗЛД е гарантирано и предвидено изрично в разпоредбата на чл.38, ал.8 ЗЗЛД ( предишна ал.6, изм. бр.17 от 2019г., предишна ал.7, бр.11 от 2023г.), която повелява, че решението на комисията по ал. 3 и 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок от получаването му. При осигурено от националното законодателство ефективно правно средство за защита пред съд, правото на жалбоподателката на справедлив съдебен процес, съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧ не е нарушено.Постановеният съдебен акт, с който жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, не обективира отказ от правосъдие. Правното съдържание на този акт произтича от упражняване на принципа на служебното начало и извършване проверка по допустимостта на жалбата. Оставянето без разглеждане на жалба, която е процесуално недопустима, не може да бъде приравнено на нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КПЧОС), тъй като жалбоподателката не е била лишена от право на справедлив съдебен процес. Уредбата на чл. 6, ал. 1 КПЧОС за публичност на разглеждане на делата е относима към материалноправен спор относно съществуването и принадлежността на конкретно материално субективно право, но не е приложима по отношение допустимостта на оспорването, доколкото за установяването й следва да се извърши проверка единствено на валидността на процесуалното правоотношение. Изложеното по-горе налага извод, че преценката относно недопустимост на оспорването на решението на КЗЛД, е правилна, тъй като жалбата срещу него е подадена след изтичане на срока за оспорването му, поради което определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение