Определение № 57 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 736/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. Д. Х., [населено място], подадена от пълномощника му Й. Х., срещу определение от 02.11.2011 г. на Шуменския окръжен съд по гр. дело №529/2011 г., с което е върната въззивната му жалба срещу решение №742А от 11.03.2011 г. на Шуменския районен съд по гр. дело №601/2008 г. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят в дадения му 7-дневен срок не е изпълнил указанията да посочи конкретните пороци на въззивното решение, водещи до неговата нищожност, недопустимост, неправилност и необоснованост, поради което въззивната жалба трябва да бъде върната на основание чл.200, ал.1, б. „б” ГПК/отм./. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че исковата молба по делото е подадена на 28.02.2008 г. и според §2, ал.1 ПЗР на ГПК въззивното производство следва да се разглежда по отменения ГПК. Според т.4 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.дело №1/2000 г. на ОСГК неизпълнението на изискването за точно посочване от въззивника в какво се изразява порочността на решението не е основание за оставяне на въззивната жалба без движение и връщането и. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба М. на в.р., [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Исковата молба, по която е образувано делото, е подадена на 28.02.2008 г. и съобразно §2, ал.1 ПЗР на ГПК въззивното производство следва да се разглежда по отменения ГПК. Според т.4 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. гр.дело №1/2000 г. на ОСГК въззивна жалба, в която не е посочено в какво се състои порочността на обжалваното решение, не се оставя без движение и не подлежи на връщане при неотстраняване на тази нейна нередовност - чл. 200, ал. 1, б. "б" ГПК/отм./. За валидността и допустимостта на решението на първата инстанция въззивният съд следи служебно. При проверка на неговата правилност, съдът не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. На жалбоподателя не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като производството по предявените искове не е приключило, т. е. не е възникнала и отговорността за разноски по делото като санкция за този, който е предизвикал неоснователно правния спор. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.