Определение № 152 от 30.12.2020 г. на ВКС по д. № 3260/2020 г.

С молба от 16.11.2020г. касаторите А. П. и С. П. искат спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 и 5 ГПК поради наличие на висящо административно производство пред Административен съд - Бургас, производство пред Бургаски окръжен съд по чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба, с който „Блек Сии Спортс България” ЕООД е придобило ПИ № * с площ 34,71 дка. Твърди се, че по случая са сезирани ДАНС, Национална полиция, отдел Икономическа полиция на КПКОНПИ за наличието на незаконосъобразни действия при извършване търга за имота. Ответникът по молбата и по касационната жалба Община Поморие изразява мотивирано становище за неоснователност на искането. Представя определения на Бургаски административен съд, на Върховния административен съд и на Бургаски окръжен съд. За да се произнесе по искането съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. установи следното: Производството пред Върховния касационен съд е по жалба на А. С. П. и С. Г. П. против решение № ІV-86 от 23.04.2020г. по гр.д. № 315/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Поморийски районен съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателите против Община Поморие установителен иск за собственост на едноетажна стопанска постройка с площ 280 кв.м. в имоти №№ *, * и * по КВС на [населено място] и е уважен ревандикационен иск на главновстъпилото лице „Блек Сии Спортс България”ЕООД против първоначалните ищци за собственост на 193 кв.м. от масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ 278,50 кв.м., която част попада в ПИ № * по КВС на [населено място]. По делото е насрочено закрито заседание по чл. 288 ГПК за 19.01.2021г. Към молбата на касаторите за спиране на производството е приложено удостоверение от Бургаски окръжен съд, според което е образувано гр.д. № 1701/2020г. по иск на настоящите касатори против Община Поморие и главновстъпилото дружество с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на ПИ № * с площ 34,17 дка в [населено място]. От страна на ответника по молбата е представено определение на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството от 23.09.2020г., което няма данни да е влязло в сила. Приложено е от молителите и удостоверение от Бургаски административен съд за образувано адм.д. № 1288/2020г. по тяхна жалба срещу Заповед № РД-16-1460 от 18.12.2017г. на Кмета на Община Поморие. Налице са данни в удостоверението, че делото е прекратено; от страна на ответника е представено определение на Върховния административен съд за оставяне в сила на определението за прекратяване. Останалите представени от молителите документи представляват разпечатки на публикации в интернет сайтове. Данни за разкриване на престъпни обстоятелства не се сочат. При горните обстоятелства настоящият състав намира искането по чл. 229, ал. 1, т.4 и 5 ГПК за неоснователно. В производството пред Върховния касационен съд е недопустимо спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 и 5 ГПК тъй като ВКС не може да съобразява при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства, каквито представляват установените с решението или с присъдата по обуславящото дело, а може да изхожда при упражняване контрола си за законосъобразност само от установената от въззивния съд фактическа обстановка. В този смисъл е т.8 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по тълк.д. № 1/2001г. на ОСГК. Разясненията в този тълкувателен акт са дадени при действието на отменения ГПК, но доколкото характерът на касационното производство и правомощията на касационната инстанция по сега действащия кодекс са принципно същите, то разрешението запазва приложимостта си. Невъзможност за спиране на касационното производство при основания по чл. 229, ал.1, т.4 и 5 ГПК произтича и от мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1/2017г. на ОСГТК. Посочено е там, че съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело, може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща. В касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това, зачитането на съдебен акт по преюдициален спор, както изисква чл.229, ал.1, т.4 ГПК, не може да бъде сторено от ВКС. Предвид посочената практика молбата за спиране не може да бъде уважена. Поради това съдът