Определение № 9794 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на О. Е. А., гражданин на Нигерия, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Д. Серев, срещу определение № 30853 от 04.08.2026 г., постановено по адм. дело № 7723/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 5364з-4251/21.10.2024 г. на заместник-директора на дирекция „Миграция“ – МВР и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се доводи за ненадлежно съобщаване на административния акт и за неправилност на извода за просрочие на оспорването. Частният жалбоподател сочи също, че първоначалната жалба съдържа изрично искане за обявяване на нищожността на заповедта, което съгласно чл. 149, ал. 5 АПК не е ограничено във времето. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна в частта относно искането за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството във връзка с твърденията за нищожност на атакувания административен акт. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е съобщена по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез поставяне на съобщение на таблото в сградата на дирекция „Миграция“ за периода от 22.10.2024 г. до 29.10.2024 г. Въз основа на това е направил извод, че срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 12.11.2024 г. и че подадената жалба е просрочена. На това основание е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил изцяло производството по делото. В тази част определението е правилно, тъй като процедурата по чл. 18а, ал. 10 от АПК е изпълнена при съобразяване на наличните по преписката данни за адреса на жалбоподателя. Определението е неправилно в частта, с която е оставено без разглеждане искането за обявяване на нищожността на заповедта и е прекратено производството по това искане. С първоначалната жалба съдът е сезиран както с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, така и с изрично искане за обявяване на нейната нищожност. При преценката за допустимостта на оспорването първоинстанционният съд е следвало да съобрази различния процесуален режим на двете искания. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Поради това изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК не представлява основание за оставяне без разглеждане на изрично заявеното искане за обявяване на нищожност. Дори да се приеме изводът на първоинстанционния съд за просрочие на искането за отмяна, същият не обосновава прекратяване на производството и по искането за обявяване на нищожността на административния акт. В тази част приложението на чл. 159, т. 5 от АПК е изключено от разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Въпросът дали твърдените от жалбоподателя пороци на заповедта са от естество да обусловят нейната нищожност е въпрос по съществото на спора. Преценката за основателността на тези твърдения не може да замести дължимото разглеждане на заявеното искане и не съставлява основание за неговото оставяне без разглеждане поради просрочие. Като е прекратил изцяло производството, без да съобрази изричното искане за обявяване на нищожност, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в тази част. Определението следва да бъде отменено в посочения обхват, а делото — върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за обявяване на нищожността на заповедта. При последващото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенцията за разноски съобразно крайния изход на производството. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,