Определение № 2594 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Рибарско сдружение „Сребрист бряг – Тузла 2015“, чрез адв. Иванова, срещу Определение №2019 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело №572/2025г. по описа на Административен съд – Добрич. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на определението, с твърдението, че дружеството има правен интерес да оспори процесната заповед, тъй като съгласно устава си „сдружението трябва да създава условия за упражняване и развитие на риболова, осъществяван от членовете на сдружението /чл.4, т.1 и да създаде база за риболов /чл.4, ал.3/.“. Прилага като доказателства - Устав на сдружението, Протокол от 19.10.2025г. от ОС на същото, Справка №15-2737567/16.10.2025г. и 3 бр. извадки от КК на гр.Балчик. Иска отмяна на обжалваното определение, с законните последици по разноските, и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по оспорването. Ответникът – кмет на община Балчик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Добрич е било образувано по жалба на Рибарско сдружение „Сребрист бряг – Тузла 2015“ срещу Заповед № 104/ 01.02.2016 г. на Кмета на Община Балчик, с която, на основание чл. 57а, ал. 1, т.1 и т.2 и ал.2 от ЗУТ,чл. 25, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на общината, е разпоредено да бъдат премахнати изброените в нея преместваеми обекти с неустановена собственост върху тях, поставени в поземлен имот с идентификатор № 02508.88.307 по КК на град Балчик, местността „Сребристия бряг“, държавна горска територия съгласно АДС №3457/13.06.2005г., стопанисван от „Държавно ловно стопанство Балчик“, ТП на Министерство на земеделието. Направено е и особено искане за спиране, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. За да остави без разглеждане обжалването на процесната заповед и искането за спирането й и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, тъй като той не е неин адресат, не е бил страна в развилото се административно производство по издаването й и не доказва, че е собственик върху преместваемите обекти, които са неин предмет. При тези изводи, приел, че жалбата се явява недопустима, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, и като такава я оставил без разглеждане, включително и по акцесорното искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение и прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Изложените в него правни изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Правилен административния съд е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на процесната заповед. Той не е неин адресат, съответно тя не поражда задължения за него да премахне процесните обекти. Той не е техен собственик, което не е се оспорва от него и се доказва от представените към частната жалба писмени доказателства, съответно не е активно легитимиран да оспори тази заповед. Ето защо, като е оставил жалбата без разглеждане, с осн. по чл. 159, т. 4 от АПК, и е прекратил производството по делото, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Определението е правилно и в частта, в която е оставено без разглеждане и искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на процесната заповед. Това искане би било допустимо за разглеждане само при допустимост на жалбата срещу процесната заповед, какъвто не е настоящия случай. С оглед на горното, определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,