Определение № 10676 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9722/2026 г.

Производството е по реда на чл. 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“ с ЕИК 202159455 със седалище и адрес на управление в гр. София, представляван от Т. В. М. против Разпореждане № 8643/18.08.2026 год., постановено по административно дело № 7646/2026 год. по описа на Върховен административен съд. Заявено е твърдение, че оспореното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на процесуалния закон. В подкрепа на това твърдение е заявено, че ангажирания от оспорващия адвокат К. Апостолов е бил упълномощен конкретно и ограничено – единствено за приподписване на касационната жалба, като пълномощното не е съдържало овластяване за водене на делото и последващи процесуални действия. От това твърдение е изведен извода, че след като адв. Апостолов не е бил упълномощен за процесуално представителство, не е имал правомощие да получава съдебни книжа и съобщения от името на жалбоподателя, поради което, към 29.05.2026 год. не е започнал да тече срока за представяне на пълномощното. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба. По делото е постъпило и допълнение към частната жалба, подадено от ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“, представляван от Т. В. М., чрез адв. К. Апостолов от Адвокатска колегия – София, в което се акцентира върху текста на представеното по делото пълномощно, както и на обстоятелството, че съдебното разпореждане от 26.05.2026 год. е връчено на 29.05.2026 год., но не на касационния жалбоподател, а на адв. Апостолов, който не е разполагал с процесуално представителство към този момент, доколкото, пълномощното му е от 06.06.2026 год. Допълнено е и с твърдението, че с представеното пълномощно, адв. Апостолов е овластен да представлява касатора пред ВАС, а не пред първоинстанционния АССГ, от които обстоятелства е изведено твърдение за нередовно връчване на разпореждането на съда. Ответникът по частната жалба – председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) не е изразил становище по оспорването в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба на ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“ срещу Заповед № 7692/26.09.2025 год. на председателя на КЗП, с която е наложена принудителна административна мярка – „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ от Закона за туризма – заведение за хранене и развлечение, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, срещу бл. 510, стопанисван от ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“. С Решение № 11892/26.03.2026 год., постановено по административно дело № 11865/2025 год., състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“ срещу Заповед № 7692/26.09.2025 год. на председателя на КЗП и в тежест на оспорващия са присъдени разноски в размер на 76,69 евро. Против така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от ЕТ „ВИНСЕНТЕ 86 – Т. М.“. С Разпореждане № 14083/14.04.2026 год., съдията-докладчикът от Административен съд – София-град е оставил касационната жалба без движение, като е указал на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи документ за платена държавна такса по сметка на Върховния административен съд, като в същия срок следва касационната жалба да се приподпише от адвокат с прилагане на пълномощно за извършване на процесуалното действие. В разпореждането изрично е указано, че ако констатираните нередовности не бъдат отстранени в срок, касационната жалба ще бъде върната. Съобщение за така постановеното разпореждане на съда е връчено на оспорващия, чрез законния представител Т. В. М. лично на 27.04.02026 год., като с молба от него, подадена на същата дата е депозирана квитанция за внесена държавна такса. Доказателства за приподписване на касационната жалба не са представени. С последващо разпореждане от 12.05.2026 год., първоинстанционният съд отново е указал задължението на касационния жалбоподател за приподписване на касационната жалба с прилагане на пълномощно за това, като отново е посочено, че при неизпълнение на указанието в 7-дневен срок, касационната жалба ще бъде върната. Съобщение за разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя лично на 15.05.2026 год. На 22.05.2026 год. по делото е постъпила молба от касационния жалбоподател, чрез адв. К. Апостолов от Адвокатска колегия – София, към която е приложена касационна жалба, приподписана от адв. Апостолов. Пълномощно за овластяването на адв. Апостолов не е приложено. След запознаване с така подадената молба и приложената към нея касационна жалба, с поредно Разпореждане от 26.05.2026 год., съдът е указал на касационния жалбоподател, в 7-дневен срок да представи надлежно пълномощно в полза на адв. К. Апостолов, като при неизпълнение в указания срок, касационната жалба ще бъде върната. Съобщение за това разпореждане е връчено на адв. К. Апостолов на 29.05.20206 год., като в изпълнение на разпореждането, на 08.06.2026 год. по делото е постъпила молба от касационния жалбоподател с приложено към нея пълномощно за адв. К. Апостолов. С Разпореждане № 23474/11.06.2026 год. по адм. дело № 11865/2025 год., съдът е указал препис от касационната жалба да се изпрати на ответника – председател на КЗП, който в 14 дневен срок може да представи отговор по нея. След изтичане на указания срок, с Разпореждане № 31212/06.08.2026 год., съдът е указал касационната жалба да се изпрати на Върховен административен съд. След постъпване на касационната жалба, ведно с първоинстанционното административно дело, председателят на Седмо отделение на Върховен административен съд (ВАС) е постановил Разпореждане № 8643/18.08.2026 год. по административно дело № 7646/2026 год., с което, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. 1-во от АПК е оставил без разглеждане касационна жалба с вх. № 21670/10.08.2026 год. на Т. В. М., регистриран като ЕТ с фирма "Винсенте 86 - Т. М.", ЕИК 202159455, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адв. К. Апостолов, срещу Решение № 11892/26.03.2026 год., постановено по адм. дело № 11865/2025 год. на Административен съд – София-град и е прекратил производството по делото. При мотивиране на този правен резултат, председателят на Седмо отделение на ВАС е приел, че нередовността на касационната жалба, състояща се в липсата на надлежно пълномощно на адв. К. Апостолов не е отстранена своевременно. Мотивите са допълнени и с посочване на обстоятелството, че първоинстанционният административен съд изрично е указвал на касационния жалбоподател извършването на конкретно процесуално действие, срокът за това и последиците при неизпълнение, като в указания срок, жалбоподателя не е изпълнил в цялост разпореждането на съда. Посочено е също, че в определения 7-дневен преклузивен срок от първото разпореждане на съда (който е изтекъл на 04.05.2026 год.), касационният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените му указания за отстраняване на констатираните нередовности. Указанията на съда не са били изпълнени в цялост и в сроковете посочени в допълнително постановените второ и трето разпореждане, като молбата с приложено към нея пълномощно е депозирана едва на 08.06.2026 год. – след изтичане на законоустановения и указан от съда срок. В съответствие с така установените фактически обстоятелства, председателят на Седмо отделение на ВАС е приел, че изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК първоначално определен срок обуславя настъпване на процесуалната преклузия на възможността за последващо отстраняване на нередовността на касационната жалба. След като указанията на съда са съобщени надлежно на страната и не са изпълнени в законоустановения срок, следва да се счита погасена самата възможност за извършване на процесуалното действие, като последвалите неколкократни уведомявания и изпълнението на указанието за отстраняване на констатираните нередовности след изтичане на определения срок, нямат процесуалноправно значение. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспореното разпореждане за валидно, допустимо и правилно. В иницииралата настоящото производство частна жалба и допълнението към нея основно се акцентира върху процесуалните права, делегирани на адв. К. Апостолов по силата на представеното по делото пълномощно, от което е изведен довода, че на 29.05.2026 год. (когато третото разпореждане на съда е връчено на адв. Апостолов) не е започнал да тече преклузивния срок за представяне на пълномощното. По мнение на настоящия съдебен състав, така заявените възражения са изцяло ирелевантни към допустимостта на касационното оспорване. В тази връзка следва да се отбележи, че Разпореждане № 14083/14.04.2026 год. по адм. дело № 11865/2025 год. на първоинстанционния АССГ е връчено лично на жалбоподателя на 27.04.2026 год., като в указания от съда 7-дневен срок, който е изтекъл на 04.05.2026 год. (понеделник – присъствен ден), съдебното разпореждане не е изпълнено в цялост, доколкото не е изпълнено указанието за приподписване на касационната жалба. С оглед на това, обосновани са изводите на председателя на Седмо отделение на ВАС, обективирани в оспореното разпореждане, че с изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 от АПК първоначално определен срок е настъпила процесуалната преклузия на възможността за последващо отстраняване на нередовността на касационната жалба. В този смисъл и доколкото указанията на съда са съобщени лично на касационния жалбоподател, който не ги е изпълнил в цялост в установения в чл. 213а, ал. 1 от АПК и указан от съда 7-дневен срок, следва да се приеме, че възможността за извършване на процесуалните действия след този срок е преклудирана. Този правен извод не се променя от последвалите допълнителни съдебни разпореждания с указания за отстраняване на нередовността и последвалото изпълнение, доколкото към момента на тяхното постановяване вече е погасена възможността за извършване на процесуалното действие, поради което същите нямат процесуалноправна стойност. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,