Определение № 25 от 22.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 2218/2014 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 8245 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 3774/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на дружеството – настоящ жалбоподател срещу протоколно определение от 06.02.2014 г. по гр. д. № 15257/2013 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за произнасяне по същество на частната му жалба. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] в депозиран отговор оспорва като недопустима частната жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от о. с. з. от 06.02.2014 г. по гр. д. № 15257/2013 г. на СРС, с което е отказано възстановяването на срока му за внасяне на депозит за допусната по него искане експертиза, решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че същата е недопустима, тъй като постановеното от първоинстанционния съд определение не попада в никоя от хипотезите на чл. 274 ГПК и не подлежи на самостоятелен въззивен съдебен контрол. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат на обжалване определенията, които преграждат по- нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично посочено в закона. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК, с които съдът се произнася за допускане, съответно за недопускане на доказателства, каквото е постановеното от първоинстанционния съд, не попадат в тези категории. Те не преграждат развитието на исковото производство, нито за тях е предвидена възможност са самостоятелно обжалване. Определенията по чл. 157 и чл. 159 ГПК са по движение на делото, могат да се отменят или изменят от съда, който ги е постановил, а правилността им се проверява при обжалване на решението по делото, по което са постановени. По изложените съображения обжалвано определение като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди. С оглед изхода на настоящото производство, искането за присъждане на разноски на частния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение