Определение № 50028 от 05.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6192/2022 г. на Р. А. У., [населено място], чрез адвокат А.Т., за допълване на решение №45/12.07.2022г. на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Твърди се, че съдът му е присъдил направените разноски за производството по гр.д.№ 1161/2021г., но не е присъдил направените разноски по предходните производства – по ч.гр.д.№1330/2020г. на ВКС, ІІ г.о. и по гр.д.№781/2020г. на ВКС, І г.о., които своевременно са поискани. Счита, че следва допълнително да му се присъдят направените по тези производство разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и за адвокат. Ответникът по молбата „Добруджанска гора“ АД, гр.Добрич, не е взел становище в указания му срок по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество същата е частично основателна. С посоченото по - горе решение на Върховния касационен съд, II г. о., постановено в производство по реда на чл. 218и, ал.2 ГПК /отм./, вр.§2, ал.3 ГПК, е отхвърлен предявеният от „Добруджанска гора“ АД срещу Р. У. положителен установителен иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място] /подробно описан/, като в полза на ответника У. са присъдени направените от него разноски за настоящата инстанция. В писмена молба – становище по делото този ответник е направил искане за присъждане на разноските по ч.гр.д.№1330/2020г. на ВКС, ІІ г.о. и по гр.д.№781/2020г. на ВКС, І г.о. По първото от тях по подадената от У. частна жалба е отменено определение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение на ВКС по гр.д.№ 2909/2007г. на ВКС, І г.о. По второто с решение от №37/24.03.2021г. на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК е отменено влязлото в сила решение по гр.д.№ 2909/2007г. и е възстановена висящността на спора по иска по чл.97,ал.1 ГПК /отм./, предявен от „Добруджанска гора“ АД срещу Р. У.. С решението си от 12.07.2022г. по настоящото дело, с което е решен спорът по същество, съдът е следвало да се произнесе и по отношение на претенцията за разноски по цитираните две предходни дела. Видно от данните по делото, молителят е направил по гр.д.№ 781/2020г. разноски: 25 лева – заплатена държавна такса по молбата за отмяна и 400 лева – за приетата СГЕ. По ч.гр.д.№ 1330/2020г. направените разноски са: 15 лева – държавна такса, 350 лева – за приетата СГЕ. Молбата на Р. У. по чл.248,ал.1 ГПК е основателна за сумата 790 лева. Неоснователна е тя в останалата част, вкл. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 6000 лева, от които 3300 лева за производството по чл.303 ГПК. Данни за направени от У. разноски за адвокатско възнаграждение по тези две дела няма, поради което и такива не следва да се присъждат. При това положение молбата за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи частично, съобразно мотивите по-горе. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,