Определение № 69 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3301/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуалния им представител адв. С. Н., с искане за изменение на определение № 589 от 06.11.2014 г. по гр.д.№ 3301/2014 г. на Върховен касационен съд, І г.о. в частта за разноските по касационното производство, данни за които се съдържат по делото и за което е направено надлежно искане. В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна [община] не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая се иска допълване на определение по чл. 288 ГПК, което е необжалваемо, поради което срокът за това е едномесечен, считано от 06.11.2014 г. - деня на постановяване на определението, чието допълване се иска. молбата е подадена на 24.11.2014 г., т.е. в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. С определение № 589 от 06.11.2014 г. по гр.д.№ 3301/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производството по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 149 от 04.03.2014 г. по гр.д.№ 1017/2013 г. на Окръжен съд Перник. От данните по делото се установява, че молителят [фирма] е подал чрез своя пълномощник адв.С. Н. отговор на касационната жалба, към който е приложен анекс към договор за правна помощ и съдействие, с процесуално представителство, пълномощно, списък на разноските по чл.80 от ГПК, фактура и извлечение от сметка, от което е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и защита по делото пред ВКС в размер на 240 лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да стори това. Искането за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски при отхвърляне на същата, към която хипотеза се отнася и случаят на приключване на производството с определение по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не се допуска до касационен контрол. В случая страната, поискала разноски, е доказала заплащането им в посочения размер, чрез прилагане на договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение