Определение № 1543 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и чл.255 ГПК. Образувано е по частна жалба от 28.12.2023 г. от Г. Д. Т., действащ чрез процесуалния си представител адв. С. Г., срещу определение от 18.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1513/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Във връзка с администрирането на така подадената частна жалба е подадена и молба от 12.03.2024 г. от жалбоподателя Г. Д. Т. с правно основание чл. 255 ГПК за определяне срок, поради бавност при администриране на същата. Приложено е писмено становище на въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 2 ГПК находящо се на лист 86 по в.гр.д. № 1513/2023 г. по описа на АС - София. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: По частната жалба. Същата е процесуално недопустима. С определение от 18.12.2023 г. по в. гр. д. № 1513/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, по направени искания за допускане на доказателства по делото, е допуснат по един свидетел на двете страни, и е оставено без уважение искането за допускане на съдебно – техническа експертиза, направено от Г. Т.. Определението от 18.12.2023г. по в.гр.д. № 1513/2023 г. по описа на АС - София, в частта му, с която не е допусната съдебно-техническа експертиза, е обжалвано пред ВКС с частна жалба с вх. № 29571/21.12.2023 от Г. Т.. Настоящият състав при тези данни намира, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. При инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му, като например определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор. В този смисъл са дадени разяснения и в мотивите към ТД№5/2015г. ОСГТК на ВКС. В случая е постановено определение по чл. 159 ГПК, с което не се допуска доказателство по делото, което не е преграждащо, нито е прекратително, а е такова по движението на делото и съгласно чл. 253 ГПК същото може да се изменя от съда, който го е постановил при изменение на обстоятелствата, допусната грешка, или пропуск. Контрол върху тези определения относно правилността на преценката за относимостта и допустимостта на доказателствата може да се извърши както се посочи по-горе едва при обжалване на крайния съдебен акт, но не и с частна жалба. Ето защо частната жалба, като насочена срещу неподлежащо на самостоятелно обжалване определение, се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По молбата с правно основание чл. 255 ГПК: Срещу определението от 18.12.2023г. по в.гр.д. № 1513/2023 г. по описа на АС - София, в частта му, с която не е допусната съдебно-техническа експертиза, е подадена частна жалба с вх. № 29571/21.12.2023 от Г. Т.. С разпореждане от 12.12.2023г. САС е указал на частния жалбоподател, че частната му жалба е недопустима, но независимо от указанията частният жалбоподател е подал молба за бавност поради забавено администриране на недопустимата му частната му жалба, като последната междувременно е била и администрирана. При тези данни следва да се приеме, че процесуалното действие, което е предмет на молбата по чл. 255 ГПК, вече е извършено от Софийския апелативен съд. Постигната е целта на производството по чл.255 ГПК, поради което молбата на Г. Т. следва да бъде оставена без уважение. Целта на производството по чл. 255 ГПК е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. Действията, конкретно визирани в молбата за определяне на срок при бавност, са вече извършени, а и не е било допуснато необосновано забавяне, тъй като обжалваното определението не подлежи на инстанционен контрол. Не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото, чрез определянето на срок за извършване на определено процесуално действие, предмет на постъпилата молба по чл. 255 ГПК. Съдът намира за необходимо обаче да посочи, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но когато процесуалните права се упражняват недобросъвестно от страната, се обезсмисля основната функция на гражданския процес като защита-санкция на субективните права и се препятства осъществяването на правосъдието в разумен срок, каквото препятстване в случая е налице с подаването на частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл.274 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение