Определение № 94 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2270/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 вр. чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е от С. Г. Г. и Т. Г. Г., чрез пълномощника им адв. С. С., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 180 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4801/2018 г. на ВКС, Първо г. о., в частта, с която е отменено въззивно решение № 1806 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 2413/2018 г. на Софийски апелативен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода от месец декември 1995 г. – месец декември 2005 г. на следния недвижим имот: апартамент № 72, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв. м., заедно с мазе № 6 със застроена площ 6,60 кв. м., заедно с 6,280 % ид. ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид. ч. от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта. Молителите твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора, поради което искат отмяна на влязлото в сила решение в описаната част. Ответниците по молбата са подали отговор на същата, в който са изразили становище за нейната недопустимост, евентуално - неоснователност. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила решение и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна. Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителите твърдят, че след влизане в сила на съдебния акт са се снабдили с нови писмени доказателства: 1. Протокол – разпределителен списък от 09.11.1991 г. на ОС на ЖСК „Български художник“; удостоверение от СГС – Фирмено отделение /узнати съответно на 13.01.2020 г. и на 09.01.2020 г./; 2. Протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 08.04.2000 г.; протокол от ОС на ЖСК „Български художник“ от 17.12.2005 г.; сборна справка, изготвена от ЖСК за извършени продажби на обекти /узнати на 13.01.2020 г./; 3. протокол от 14.03.1994 г.; 4. нотариален акт № 142/2001 г. на нотариус Кайтазка /узнат на 23.01.2020 г./; 5. протокол от 15.05.2014 г. по гр. д. № 13786/2013 г. на СРС; решение по гр. д. № 4830/2015 г. на СГС; 6. лична карта за постоянно пребиваване на гражданин на ЕС, издадена на С. П.; 7. препис от присъда по н. о. х. д. № 1588/2013 г.; препис от решение по н. о. х. д. № 4991/2014 г.; заявление от 20.01.2020 г., с което е поискано издаването им; удостоверение по ф. д. № 982/1989 г. на СГС; протокол от 14.05.2014 г.; 8. постановление на СГП по преписка № 45144/2013 г. Същите са от съществено значение за делото. Посочват също така, че цитираните писмени доказателства биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Съобразно датите на протоколите за предаване на документи, електронно писмо и пощенски плик, включващ периода 09.01.2020 г. – 24.01.2020 г., в който най-рано е било възможно узнаването на документите, молбата за отмяна от 18.02.2020 г. е постъпила в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съдът