Определение № 571 от 02.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2413/2013 г.

Образувано е по частна жалба на С. В. в качеството му на ЕТ с фирма “В. – С. В.”, [населено място] срещу определение № 512 от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 342/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба, подадена срещу определение от 20.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 7273/2012 г. по описа на Бургаски районен съд. С последното съдът отказал да приеме подаденото от частния жалбоподател възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК против издадената по делото заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 4683/18.09.2012 г. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба, приема следното: За да постанови обжалваното определение, Бургаски окръжен съд е приел, че частната жалба против от 20.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 7273/2012 г. по описа на Бургаски районен съд е просрочена и поради това е оставил същата без разглеждане като недопустима. Обжалваното определение следва да се остави в сила, макар и по съображения, различни от изложените в него. Актът, с който заповедният съд не приема подаденото след срока възражение по чл. 414 ГПК във връзка с издадена от него заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, има само декларативен характер. Определението няма преграждащ характер, нито е предвидена изрично обжалваемостта му, поради което не попада в нито една от категориите определения, които на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Защитата на длъжника срещу този акт се осъществява, или посредством обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, или по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК – при твърдение за наличие на основание за лишаване на длъжника от възможност да оспори вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че подадената от настоящия жалбоподател частна жалба е била процесуално недопустима, поради което определението, с което тя е оставена без разглеждане е правилно по краен резултат и следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение