Определение № 139 от 15.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 903/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било Определение от 10.12.2018 г. по гр.д.№ 633/2018г. на ОС - Враца, с което е потвърдено Определение на по гр.д. № 3904 по описа на РС – Враца, с което е върната исковата молба на Ц. К. като недопустима и производството по нея е било прекратено. С Определението си от 08.03.2019г. Върховният касационен съд, не е допуснал касационно обжалване на Определение от 10.12.2018 г. по в.гр.д.№ 633/2018г. на ОС – Враца. С посоченото определение настоящия състав на IV – г.о. е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 500 лв. С молба вх.№ 10184/28.11.2019 г. жалбоподателят Ц. К., моли да бъде изменено определението в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – В. Й., чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т. е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. С Определение № 111 от 08.03.2019 година, по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по частна касационна жалба вх. № 128/07.01.2019 г. на Ц. К. на въззивно Определение № 838 от 10.12.2018 година, постановено по в.ч.гр.д. № 633/2018 година на Окръжен съд – Враца. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното от него решение респективно определение в частта за разноските. Съобразно задължителните разяснения на т.1 на Тълкувателно Решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС присъждат се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната е заплатила възнаграждението. Видно от данните по делото ответникът по касация в срока по чл. 287 ГПК е представил договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г./лист 27 по делото/ в който е разписано, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, което доказва извършеното плащане, в който случай на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят дължи заплащането им. С оглед изложените съображения настоящия състав на IV – г.о. на ВКС приема, че подадената молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение: