Определение № 2014 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1498/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. против определение № 641/08.03.2024 г. по гр. д. № 772/2023 г. на Апелативен съд – София (АС - София), 10 - ти граждански състав. С последното е отхвърлена молбата на жалбоподателката за обезпечение на предявените против В. А. В. иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК и иск по чл. 108 от ГПК за установяване на правото на собственост и за предаване на владението на 1/2 идеална част от апартамент № .., находящ се на [улица] [населено място] чрез възбрана на посочената ид. част от апартамента. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а молбата за обезпечение на предявените искове – уважена. Ответникът В. А. В. с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че предмет на делото са предявени от жалбоподателката М. против В. В. искове: с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на 1/2 идеална част от апартамент № .., находящ се на [улица] [населено място], извършена по изп. д. № 711/2015 г., по която на 27.11.2017 г. ответникът В. е бил обявен за купувач и с правно основание чл. 108 ГПК за установяване на правото на собственост и за предаване на владението на Ѕ идеална част от гореописания имот. С първоинстанционното решение № 260043/9.01.2023 г. по гр. д. № 4491/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I - 2 състав исковете са отхвърлени. По висящия процес - в хода на въззивното производство по делото, ищцата е подала молба вх. № 5804/01.03.2024 г., в която се позовала на извършен от ответника (сочен като привиден кредитор, комуто е възложено имуществото, предмет на публичната продан) на 11.02.2022 г. апорт на 1/2 ид. част от горния имот в полза на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, което дружество станало изцяло негов собственик. Изложила е твърдения, че претендираното право на собственост върху имота е застрашено, тъй като съществува опасност с него да се извършват последващи разпоредителни сделки, което би затруднило значително „обратното му връщане на законните собственици“. Установено е също, че процесният апорт на 1/2 ид. част от имота е вписан на 17.03.2022 г. в Службата по вписванията. При тези факти съставът на АС- София е приел, че молбата за допускане на исканото обезпечение по висящия процес е неоснователна. Позовал се е на отхвърлителното решение на градския (първостепенен) съд по предявените искове и на обстоятелството, че апортът е извършен след вписването на исковата молба, която в този случай има оповестително и защитно действие. Изложил е и доводи, че при отсъствие на предявен осъдителен иск за парично вземане против „Рентал Хаус и Яхт“ ООД не следва да се допуска запор на дружествени дялове. Обжалваното определение е правилно по своя резултат. Предвид на събраните по делото доказателства и постановеното първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените искове не може да се направи извод, че те са подкрепени с убедителни писмени доказателства, сочещи на тяхната вероятна основателност като предпоставка за допускане на обезпечението. Не са ангажирани и доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи довода на жалбоподателката, че възлагането при публичната продан по процесното изпълнително дело не е породило вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е било в полза на привиден кредитор (вж. разясненията по т. 1 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Не са доказани и твърденията на ищцата за съществуването на престъпни обстоятелства при образуването и развитието на изпълнителното производство по изп. д. № 711/2015 г., завършило с постановление за възлагане на недвижимия имот в полза на ответника. Ето защо, като е отхвърлил молбата от 01.03.2024 г. на ищцата за обезпечение на предявените искове (т.е. по висящия процес), въззивният съд е постановил правилно по крайния си резултат определение, което ще следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховния касационен съд, III г.о.