Определение № 286 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2013/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Х., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. К., срещу определение №625 от 17.03.2022 г. по ч. гр. дело № 252/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.01.22 г. на Районен съд - Айтос по гр.д.№894/2021 г. С първоинстанционното определение е върната исковата молба поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на хипотезата на чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията. Правен интерес от иск за вреди има само лице от категорията на тези, посочени в нормата – което има качество на страна в производството по делото, за което твърди, че не е разгледано в разумен срок. В настоящия случай, в наказателното производство ищецът не е имал качеството на страна. Той няма качеството на пострадал, респ. – на страна в наказателното производство, поради което няма правен интерес да предяви иск за обезвреда по реда на чл.2б ЗОДОВ. За пълнота на изложението, по възраженията на ищеца следва да се каже: правен интерес от предявяване на иск по реда на ЗОДОВ би имал обвиняемият, срещу когото делото е продължило в неразумен срок (чл.2б). Според жалбоподателя определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроси, обуславящи допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ от лице, което не е обвиняем, срещу когото делото е продължило в неразумен срок. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посочени са определение и решение на ВКС. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.Повдигнатият въпрос, посочен по-горе, е обусловил правните изводи на въззивния съд и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Според нея надлежната процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ принадлежи и на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което чл. 6, § 1 КЗПЧОС му признава, въпреки че не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението. По основателността, а не по допустимостта на иска е въпросът дали и това лице е включено в персоналния обхват на чл. 2б ЗОДОВ. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд и оставеното в сила с него определение на РС – Айтос следва да се отменят. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.