Определение № 3303 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2601/2026 г.

Образувано е по частна жалба от С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в [населено място], област Бургас, против определение № 3615/16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2111/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас /АС Бургас/ в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото. Излагат се доводи за неправилност на определението в обжалваната му част и се иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в определения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС Бургас е образувано по искова молба на С. П. С. срещу Районна прокуратура-Бургас, с която се претендира заплащане на обезщетение за вреди в размер на 10 000 лева за лишаването му от достъп до информация по прокурорска преписка № 2345/2024г. С исковата молба е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото. С обжалваното определение съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна така, но е отказал предоставянето на правна помощ. АС Бургас е приел, че, макар С. действително да не разполага със средства сам да ангажира адвокатска помощ и да заявява, че желае такава, в случая е налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, съгласно която правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 от ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Делото е с минимална фактическа и правна сложност и е поредно от този вид, което ищецът е инициирал. За съда са налице задължения по АПК да осигури служебно съдействие на ищеца за правилно разрешаване на спора - чл.170, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК вр. чл. 7 и чл.9 АПК. При тези обстоятелства, процесуалните права на ищеца са гарантирани ,поради което правилен е решаващият извод на съда, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителя. По изложените по-горе съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение