Определение № 140 от 12.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1556/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43 т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧХД № 1317/2015г., по подадена в РС – Казанлък тъжба от Х. Т. Т. срещу Г. Д. Д. за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Позовавайки се на основание по чл.29, ал.2 от НПК и обстоятелството, че частният тъжител е близък, възходящ роднина на съдия от Казанлъшки районен съд съдиите в цялост са се отвели от разглеждане на делото. Самият съдия Т. Т. се е отвел на основание чл.29, ал.1, т.8 от НПК. С разпореждане № 818/24.11.2015г. по делото производството по делото е прекратено, а делото е изпратено във ВКС за определяне на компетентен съд, тъй като не може да бъде образуван състав. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.43, т.3 от НПК делото да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд, тъй като РС-Казанлък не може да образува състав, поради обстоятелството, че съдиите в района са в колегиални отношения със сина на частният тъжител, който е съдия в този районен съд и който също се е отвел на друго основание в закона. Тези обстоятелства налагат състава на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3, Съдът намери, че делото следва да се разгледа в района на Окръжен съд – Пловдив, различен от този на [населено място], а съдът, който е еднакъв по степен и следва да разгледа делото, е Районен съд – град Карлово. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,