Решение № 2594 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2015 г.

Решение № 2594 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. М. с ЕТ "Мега - М. П." гр. Г., подадена чрез адв. Иванов, срещу решение № 444/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 450/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04000714000809-091-001/24.03.2015 г., поправен с РА № П-04000715058586-003-001/02.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, относно определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 9 076,93 лв. и лихва в размер на 6 954,68 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за непризнаване на заемните средства получени през 2005 г. и 2007 г. от Недков и Спасов, както и некредитирането на представените по делото доказателства за получени суми от "Еврофутбол" и "Еврошанс". Твърди, че неправилно съдът не е отчел приноса на Б. А., с която живее на семейни начала, невключвайки в приходната част на баланса доходите, които тя внасяла за издръжка на домакинството. Според касатора съдът не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на ССчЕ във варианта, в който са включени сумите по договорите за заем и тези получени от "Еврофутбол". По изложените съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в частта на допълнително определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 9 076,93 лв. и лихва в размер на 6 954,68 лв. за процесната 2007 г. Претендира за присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - В. Т. релевира доводи в писмен отговор за неоснователност на КЖ и моли да бъде оставено в сила решението в процесната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1010 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-04000714000809-091-001/24.03.2015 г., поправен с РА № П-04000715058586-003-001/02.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 258/11.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. е определен допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 12 553,33 лв. и лихви върху него в размер на 9 461,68 лв. и са определени допълнително задължителния за осигурителни вноски за годишно изравняване за 2008 г. съответно: вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 1 582,39 лв. и лихви 1 563,43 лв., вноски за ДЗПО-УПФ на самоосигуряващо се лице общо в размер на 465,41 лв. и лихви в размер на 459,78 лв. и вноски за ЗО на самоосигуряващо се лице общо в размер на 558,49 лв. и лихви - 343,86 лева. Приходните органи са констатирали наличието за ревизираните периоди на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращите органите са съпоставили изразходваните и получени от М. П. М. парични средства. На база изготвения паричен поток е констатирано превишение на разходите спрямо получените от лицето доходи в размер на 51 195,09 лв. за 2007 г. и в размер на 12 188,19 лв. за 2008 г. Според приходните органи, тези суми са доход с неустановен произход. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила във връзка с неговото издаване. Приел е, че жалбата е частично основателна, отменяйки РА за допълнително определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ 1/ Относно 2007 г. - за размера над 9 076,93 лв. и лихва в размер над 6 954,68 лв.; 2) Относно 2008 г. - изцяло, както и в частта по КСО и ЗЗО, в която са определени допълнително задължителния за осигурителни вноски за годишно изравняване за 2008 г. В останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд в отменителната му част не е предмет на настоящото касационно производство, не е обжалвано и влязло в сила. За да отхвърли жалбата в частта относно установения от съда размер на данък за 2007 г. по чл. 48 ЗДДФЛ - 9 076,93 лв. и лихва 6 954,68 лв., съдът е счел за неоснователни твърденията на РЛ за получени заеми в размер на 7000 лв. през 2005 г. със заемодател М. Н. и от С. С. - 9000 лв. през 2007 г., както и за доходите от "Еврофутбол" и "Еврошанс". Като неоснователно е преценено възражението на М. във връзка с необходимостта за отчитане в приходната част на паричния поток на сумите, изплатени като трудови възнаграждения на Б. А., за която е твърдяно, че е била във фактическо съжителство с него през посочения период. Съдът не е кредитирал вариантите на приетата по делото ССчЕ, в които са констатирани и съответно са включени в приходната част на паричните потоци на ревизираното лице следните суми - начално салдо към 01.01.2007 г., доходите от работни заплати на Б. Ангелова, печалби от "Еврофутбол" и заеми в размер на 7 000 лв. и 9 000 лв. съгласно договори за паричен заем съответно от 01.07.2005 г. и 01.08.2007 г. Съдът е обсъдил като обосновано заключението във вариант 7, (л. 68-70 по делото), според което за 2007 г. на годишна база се установява превишение на разходите над доходите на лицето в размер на 43 623,23 лева. Съобразно тези констатации, данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определена в размер на 41 885,18 лв., а данъка по таблицата към по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 9 368,44 лева. От него за довнасяне - 9 076,93 лв. и лихва в размер на 6 954,68 лева. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В случая липсва спор по фактите, които са правилно установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът в процесния казус е дали въз основа на представените от ДЗЛ доказателства може да бъде прието, че сумите по договорите за заеми са реално получени, както и налице ли са доходи получени от "Еврофутбол" и "Еврошанс", съответно има ли превишение на разходите над приходите за процесната 2007 г., което да обуславя определянето на данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение преценява като недоказано по делото реалното получаване на сумите съгласно договорите за заем, сключени през 2005 г. и 2007 г. Следва да бъде съобразено и, че договорът за заем е неформален, реален, респективно, че се сключва с действията по даване на съответната парична сума. В случая е останал недоказан именно правнорелевантния факт на предаване на сумите от заемодател към заемополучател. По делото са събрани договори за заеми, но без съответните им разписки или други документи, установяващи по безспорен начин реалното получаване на сумите. В заемните договори липсва клауза, че договорът служи за разписка. Обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Недков и Спасов, както и твърденията относно възможността на заемодателите да предоставят посочените в договорите суми. Правилно не са възприети доводите на М. за получени печалби от "Еврофутбол" и "Еврошанс", предвид липсата на доказателства, идентифициращи го като получател на сумите. Неоснователно е и оплакването от жалбата, че при постановяване на решенето съдът не е отчел в приходната част на баланса доходите от трудовиправоотношения на лицето, с което живее на семейни начала. В тази насока следва да бъде отбелязано, че критериите за установяване на данъчната основа за облагането по особения ред са определени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като освен конкретното изброяване, т. 16 определя критерии и други доказателства, можещи да послужат за доказване на основата. Когато ревизията е за установяване задължения на физическо лице, от значение за определяне на данъчната основа са приходите и разходите за издържане на домакинството. Последното е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, според която "домакинството включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство и техните деца и роднини, ако живеят при тях". По време и на двете ревизии М. не е посочил в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2007 г. раздел II "Семейно положение" лице, с което да живее на семейни начала. Декларирал е, че има едно дете М. М. П. /л. 172/. В раздел IV, т. 7 е посочил, че разходите за живот са 4000 лева. Цитираният размер на издръжка за живот на РЛ е възприет от приходните органа, /стр. 16 от РД/ и съотнесен в разходната част на баланса. В жалбата срещу РД и РА липсват възражения досежно участието на Б. Ангелова в покриване на разходите за живот, както и доказателства за получени от нея доходи. При това положение законосъобразно в РА и РД при анализа на всички съотносими към лицето обстоятелства по години не е отчетено твърдението за фактическо съжителство с Б. Ангелова, не са включени в паричния поток нейните доходи. Както ЗОДФЛ (отм.), така и действащият ЗДДФЛ не регламентират понятието "домакинство" при определяне задължението за пряк данък на съответното физическо лице. По изложените съображения решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 757,50 лева, определен на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,