Определение № 13851 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба вх. № 14587/02.10.2024г. на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник, против Разпореждане № 17155 от 18.09.2024г., постановено по дело № 3825 от 2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е върната касационна жалба вх. № 23625/29.07.2024г. от Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник, срещу Решение № 11551/11.07.2024г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, по подробни изложени доводи в жалбата. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба- Л. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. Паликаров, оспорва същата по подробно изложени съображения, в писмен отговор. Моли съдът да остави в сила атакуваното разпореждане и претендира присъждане на разноски. По делото е постъпила и частна жалба вх. № 16987/22.11.2024г. на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник, против Определение № 19889 от 14.10.2024г., постановено по дело № 3825 от 2024г. по описа на АССГ, с което е допълнено Разпореждане № 17155 от 18.09.2024г., постановено по същото делото, в частта му за разноските, като в полза на Л. Д. С., са присъдени разноски в размер на 1 150 лева. Частния касатор навежда доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, по подробно изложени съображения в частната жалба. Ответникът- Л. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. Паликаров, в писмено становище оспорва частната жалба. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частните жалби за допустими-срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По частна жалба вх.№ 14587/02.10.2024г. на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник: С Решение № 11551/11.07.2024г., постановено по дело № 3825/ 2024г., АССГ е отменил отказ за издаване на препис от документи/ преписка/ по издаване на удостоверение за данъчна оценка на наследствен недвижим имот по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх.№ 6404047300 от 12.07.2023г. на Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Перник и на основание чл. 96 от ДОПК е задължил последния да издаде копия на исканите документи в 7-дневен срок от получаване на преписката. За да постанови оспореното разпореждане АССГ е преценил, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изложил е мотиви, че във връзка с Разпореждане № 13147/29.08.2024г. на Председателя на Първо отделение на ВАС от 18.06.2021 г. за проверка от първоинстанционния съд на допустимостта на касационната жалба по реда на чл. 213а от АПК във връзка с приложението на чл. 215, т. 4 от АПК, е налице основание за оставянето й без разглеждане, поради необжалваемост на първоинстанционното решение на основание чл. 97 от ДОПК. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред АСГГ е бил изричен отказ на административен орган при Община Перник да издаде препис от документи, съставляващи административната преписка по издаване на Удостоврение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх.№ 6404047300 от 12.07.2023г. Производството по делото се е развило по реда на чл. 97 и сл. от АПК и е приключило с постановяване на оспореното с касационната жалба решение. Съгласно чл. 98, ал. 2 от АПК, когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Следователно изрично депозираната жалба срещу решението на по-горестоящия административен орган, с което първоначалната жалба се отхвърля е недопустима предвид императивния характер на горецитираната разпоредба. Гореизложеното обосновава извод, че атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол. По частна жалба вх. № 16987/22.11.2024г. на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник: С обжалваното определение първоинстанционният съд е допълнил разпореждането, с което е върната като недопустима, депозираната касационна жалба вх. № 23625/29.07.2024г. на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник, в частта му за разноските като е счел, че съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 9 от АПК. В случаите по ал. 6, т. 2 и ал. 7 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им, което в настоящата хипотеза е сторено с представения отговор на касационната жалба. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 9 АПК в случаите по ал. 6, т. 2 и ал. 7 може да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и са представени доказателства за заплащането им. В настоящия случай разпореждането на АССГ, с което касационната жалба на Директор на дирекция ”Местни данъци и такси“ при Община Перник е върната е такова по ал. 7 на чл. 213а АПК, следователно ответникът по касационната жалба има право на разноски. С депозирания отговор на касационната жалба от 27.08. 2024г. е сторено искане да заплащането на разноски в размер на 1 150 лева- адвокатско възнаграждение, като на л. 56 са ангажирани доказателства за тяхното заплащане. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. С оглед изхода на делото, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски, като същите са в размер на 1 150 лева, доказани по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,