Определение № 2373 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4629/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 557/09.05.2023 година, подадена от Л. П. П., М. Г. К.-П. и М. Л. П., срещу решение № 272/07.03.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, поставено по в. гр. д. № 2081/2022 година.

С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260 734/01.03.2022 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 16 359/2019 година, с което са отхвърлени предявените от Л. П. П., М. Г. К.-П. и М. Л. П. срещу Окръжен съд Бургас, Апелативен съд Бургас и Върховния касационен съд, искове, както следва:

• иск с правно основание чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във връзка. с чл. 4, § 3 от ДЕС за сумата от 102 456.38 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди-претърпени загуби от отчуждаване на имоти, настъпило в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр. д. № 1713/2016 година на Окръжен съд Бургас и инстанционния му контрол-в. гр. д. № 10/2018 година на Апелативен съд Бургас и гр. д. № 4385/2018 година на ВКС;

• иск с правно основание чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във връзка. с чл. 4, § 3 от ДЕС за сумата от по 183 333.33 € за всеки от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от ползването на отчуждените имоти, настъпили в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр. д. № 1713/2016 година на Окръжен съд Бургас и инстанционния му контрол-в. гр. д. № 10/2018 година на Апелативен съд Бургас и гр. д. № 4385/2018 година на ВКС;

• иск с правно основание чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във връзка. с чл. 4, § 3 от ДЕС за сумата от по 100 000.00 лева за всеки от тях, претендирана от ответниците разделно и поравно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр. д. № 1713/2016 година на Окръжен съд Бургас и инстанционния му контрол-в. гр. д. № 10/2018 година на Апелативен съд Бургас и гр. д. № 4385/2018 година на ВКС;

• иск с правно основание чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във връзка. с чл. 4, § 3 от ДЕС за сумите от 484.00 лева срещу първия, 500.00 лева срещу втория и 333.33 лева срещу третия ответник или общо по 1317.33 лева за всеки ищец, представляваща имуществени вреди за съдебни разходи, претърпени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр. д. № 1713/2016 година на Окръжен съд Бургас и инстанционния му контрол-в. гр. д. № 10/2018 година на Апелативен съд Бургас и гр. д. № 4385/2018 година на ВКС.

В конкретния случай жалбоподателката М. Г. К.-П. и съдията Д. Д. се намират в родство по съребрена линия от четвърта степен, поради което е налице предвиденото в чл. 22, ал. 1, т. 2 от ГПК основание за отвод. Предвид на това съдията Д. Д. следва да се отведе от разглеждането на спора, а делото следва да се докладва за определяне на нов член на съдебния състав по реда на т. 26 от Правилата за образуването, случайното разпределение и насрочването на делата във ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение