Определение № 3219 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. против решение рег. №99 от 27.05.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №112 по описа за 2025 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 327 от 13.11.2024 г. по гр. д. №217 по описа за 2024 г. на Сливенския окръжен съд. С тази част И. Г. Г. е бил осъден да заплати на И. С. Т. 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от умишленото убийство на бащата на ищеца, извършено на 20.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Има ли правомощия въззивният съд при наличие на условията на чл.195 от ГПК служебно да назначава експертиза и да определя нейните задачи при оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, при което спорният факт е останал неустановен?

2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят? Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с обществения критерий за справедливост?

3. Съществува ли задължение за въззивния съд да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото?

4. Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото?

И. С. Т. застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната от касатора част, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

И. С. Т. е изложил в исковата молба, че с влязла в сила присъда ответникът И. Г. Г. е признат за виновен в предумишленото убийство на неговия баща С. Т. С., извършено на 20.07.2020 г. Заявил е, че между него и баща му е имало изградена силна емоционална връзка и той много е разчитал на него. След неговата смърт ищецът е изживял значителни по интензитет болки, страдания и стрес поради тежката и непреодолима загуба на баща си. Към момента на убийството ищецът е бил ученик предпоследен клас на средното училище и след като разбрал за смъртта на баща си изпаднал в състояние на силна стресова реакция. Изключително трудно приел факта, че завинаги е загубил своя баща, който му бил най- сигурната опора в живота и пример за подражание. На моменти изпитвал гняв от случилото се, но мисълта, че не може нищо да промени, обсебвала съзнанието му и го карала да изпитва кошмари, тежки, тревожни и неприятни изживявания. Бил единствено дете в семейството и неотлъчно е следвал своя родител. Смъртта на баща му е настъпила внезапно за ищеца в млада възраст и в най-хубавия период от живота, когато му предстоял абитуриентски бал по повод завършването на средно образование. След загубата на баща му животът на ищеца коренно се променил. Пораснал преждевременно и е поел функциите, задачите и отговорностите на своя баща, който приживе бил земеделски производител и се грижел за прехраната на семейството. Наложило се ищецът да се регистрира като земеделски производител и да поеме ангажиментите и отговорностите на своя баща. За причинените от престъплението неимуществени вреди е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати 150 000 лв. обезщетение/след намаление на размера на иска от 350 000 на 150 000 с определение в публичното заседание на 1.11.2024 г./.

Сливенският окръжен съд е приел за установено по делото, че с влязла в сила на 14.03.2024 г. присъда № 8/12.04.2022 г., постановена по НОХД № 579/2020 г. на СлОС, ответникът И. Г. Г. е признат за виновен в умишленото умъртвяване на С. Т. С. на 20.07.2020 год, който е баща на ищеца. След като е отчел обвързващата сила на присъдата по смисъла на чл.300 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди от престъплението. За определяне размера на обезщетението съдът е отчел обстоятелствата, че ищецът е бил принуден преди откриване на убийството да търси с часове баща си, да възприеме кървавите следи по автомобила на баща си и кръвта в градината, да изпита страх и несигурност какво се е случило с неговия баща, което е допринесло съществено за значителния обем на неимуществените вреди. Съдът е констатирал, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се отличават с изключително висок интензитет на въздействие върху личността и нейните психологически характеристики. Към момента на смъртта на С. С., ищецът е бил на 18 години, между баща и син е съществувала силна емоционална привързаност, бащата е бил сигурна опора за сина, който е търсил е постоянно неговата близост, навсякъде го е следвал, участвал е във всичките му дейности и е бил пример за него. От разпита на свидетелите е приел за установено, че ищецът е понесъл изключително тежко загубата на своя родител, понижил е оценките си в училище, станал затворен, плачел, не искал да комуникира с никого, не можел да повярва, че повече няма да види баща си. За да почете паметта му, се записал студент в Аграрния факултет в [населено място], с цел да продължи делото на баща си. След тежката загуба изпаднал в дълбока емоционална криза, изпитвал чувство за вина, че ако е бил с баща си в злополучния ден, това нямало да се случи. И към момента все още не е преодолял загубата на своя баща и посещавал гроба му всяка седмица. Не могъл да изживее с радост абитуриентския си бал, защото мъчително чувствал липсата на баща си. Притеснявал се, че един ден убиецът на баща му ще излезе от затвора и той ще го срещне. Преценявайки всички тези фактори, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че психологическата травма при ищеца е значителна, поради което е уважил иска до пълния предявен размер.

Произнасяйки се по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че единственото възражение в жалбата касае размера на определеното от съда обезщетение, което ответникът счита за прекомерно със съображенията, че животът и обучението на ищеца са продължили нормално, той не е посещавал психолог или психиатър. Въззивният съд е счел това възражение за неоснователно. Приел е за установено от показанията на разпитаните свидетели, че ищецът е понесъл изключително тежко загубата на баща си, който за него е бил пример за подражание за начина, по който човек следва да се държи в обществото. Връзката между син и баща била изключително силна; след смъртта на баща си ищецът е искал да спре да тренира футбол, но с подкрепа на приятели е продължил. Влошил си е успеха в училище и трудно е завършил образованието си. Регистрирал се е като земеделски производител през 2021 год. и е започнал да прави това, което преди е правел баща му – да се грижи за овощните градини, в памет на баща си и за да осигури финансова стабилност на семейството. Ищецът много тежко е приел смъртта на баща си и продължава да я преживява. На следващата година след убийството му е предстоял абитуриентски бал, като вместо празнична, обстановката е била тягостна. Ищецът станал затворен, неспокоен, не можел да спи, все още не е преживял загубата на баща си. Според въззивния съд обстоятелствата, че ищецът е продължил да учи и не е посещавал психолог или психиатър, не изключват установеното тежко емоционално състояние на ищеца, който към момента на загубата на баща си е бил само на 18 години, в началото на житейския си път и е разчитал на помощта и подкрепата на баща си, който е бил на 44 години към момента на убийството, в разцвета на силите си. Начинът, по който бащата е загубил живота си също се отразил на ищеца, тъй като не става дума за естествена смърт. При определяне на размера на паричното обезщетение въззивният съд е взел предвид продължителността и степента на претъпените болки и страдания от загубата на родител, които ищецът е търпял и продължава да търпи, възрастта на ищеца към момента на убийството -18 г и на бащата – 44 години, включително и начина, по който е умъртвен и как това се е отразило на сина му, социално-икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни случаи и идентични увреждания. Ето защо е достигнал до извода, че размерът от 150 000 лв. е справедлив и е потвърдил първоинстанционното решение.

В исковата молба И. Т. е поискал да бъде назначена експертиза със задачи да установи неговото психическото и емоционалното състояние след загубата на баща му, необходимият период на възстановяване и прогнозата занапред. В публичното съдебно заседание на 1.11.2024 г. пред първоинстанционния съд, след изслушване на свидетелските показания и съдържащите се в тях данни за психическото и емоционално състояние на ищеца и с оглед обстоятелството, че ищецът не е посещавал психолог и не е ползвал друга специализирана помощ, неговият пълномощник се е отказал от искането за изслушване на експертиза и на делото е даден ход по същество. Това, че ищецът не е посещавал психолог или психиатър и обучението му протича нормално са посочени във въззивната жалба на касатора като факти, които сочат за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди в такъв значителен размер. Липсата на експертиза за психическото състояние на ищеца и оплакването в жалбата относно недоказаността на неимуществените вреди, състоящи се в негативно отражение на смъртта на бащата върху психиката на ищеца, са дали повод на ищеца да формулира първия си въпрос, по който желае допускане на касационно обжалване. Касаторът претендира, че в настоящата хипотеза въззивният съд в противоречие с т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е пропуснал служебно да назначи психологическа експертиза. Такова противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС при определяне справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди не се установява. Обезщетението за неимуществени вреди от смърт на близък роднина възмездява главно страната от загубата на морална опора или подкрепа/решение № 666/22.02.2010 г. по гр.д. № 2878/2008 г. на IV ГО на ВКС/. Негативните изживявания на претърпелия такава тежка загуба представляват негово вътрешно емоционално състояние и по делото се установява техният външен израз. Няма пречка външните изяви на скръб и емоционална болка да се доказват с помощта на свидетелски показания/определение № 50094/23.02.2023 г. по гр.д. № 3159/2022 г. на III ГО на ВКС/. Изслушването на психологическа и психиатрична експертиза не винаги е необходимо, тъй като съдът не е строго ограничен от формални доказателства за установяване на претърпените от страната неимуществени вреди/ решение № 154/15.12.2020 г. по гр.д. № 30/2020 г. на IV ГО и др. /. При определени обстоятелства значителните неимуществени вреди са обичаен резултат от непозволеното увреждане. Такъв е и настоящият случай-внезапната загуба на баща на възраст 44 години, представляващ пример за подражание за син, който едва е станал пълнолетен и трагичните обстоятелства около неговата смърт неминуемо са се отразили негативно върху емоционалното и психическото състояние на ищеца и последиците са трудно преодолими. За да достигне до такива изводи, не е било нужно въззивният съд да изслушва вещо лице. Ето защо разрешението на въззивния съд на първия въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС и не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

Няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по втория и третия въпрос на касатора. Въззивният съд е взел предвид всички установени факти и обстоятелства, които обуславят присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди и няма бланкетни и абстрактни мотиви, както твърди касаторът. Напротив, въззивният съд конкретно е посочил примери, от които следва, че ищецът е понесъл изключително тежко загубата на баща си, която се е отразила значително на психическото му състояние. Отдал е значение и на непосредствените обстоятелствата около смъртта на бащата/неговото търсене, възприемането на кървавите следи по автомобила и кръвта в градината/, които без съмнение са предизвикали значителен стрес у ищеца.

В четвъртия въпрос касаторът не изяснява каква връзка и между кои доказателства не е обсъдил въззивният съд. Този въпрос нито е стоял пред въззивния съд, нито е бил разрешаван от него, поради което също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът дължи на адвокат Т. Г. Р. 2 500 евро адвокатско възнагражедение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение