Определение № 12820 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 АПК. Образувано по частна жалба от "Монси - 52" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Станчев, против разпореждане № 36131 от 04.11.2025г., постановено по адм. дело № 11211/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлено искането на дружеството да бъдат спрени извършваните строителни работи в имота му ПИ идентификатор [номер], находящ се в гр. София, [адрес], извършвани от Столична община /СО/, Направление „Архитектура и градоустройство“ и „Метрополитен“ ЕАД и с което е оставено без разглеждане искането на дружеството да бъде възстановен достъпа до имота му, като производството в тази част е прекратено. С разпореждането дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати разноските за производството. С частната жалба и уточнение към нея с представени допълнителни доказателства се твърди неправилност на определението, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост, както и несъответствие със събраните в хода на производството доказателства. Излага съображения, че са били налице предпоставките по чл. 250 АПК, тъй като посочва, че извършването на строителни работи в имота му от „Метрополитен“ ЕАД, като същите не са извършват въ основа на влезнал в сила административен акт – разрешение за строеж и заповед за отчуждаване на неговия имот. Навежда и множество съображения за нарушения на закона, включително неприкосновеността на частната собственост съгласно Конституцията на Република България и с оглед на представените допълнителни доказателства за издаването на Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ за имота му. Иска оспореното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на пръвоинстанционния съд с даване на указания по тълкуването и прилагането на закона, както и указания съдът при новото разглеждане да установи началния момент, от който е започнало извършване на строителни работи и наличието на правно основание за извършването им към онзи момент, като с оглед на установеното да се произнесе по жалбата му по чл. 128 и чл. 250, да се дадат указания за събиране на посочени в искането доказателства и уважаване на доказателствени искания, както и първоинстанционният съд да приеме липса на стабилитет на административния акт, съответно основателност на искането по чл. 250 АПК, както и да се дадат евентуално указания на първоинстанционния съд на основание чл. 166 ал. 2 АПК да спре изпълнението на фактическите действия по строителството в имота. Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Ташева, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на разпореждането на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуален представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът „Метрополитен“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Миланов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна, адресат на оспореното разпореждане и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 35983 от 03.11.2025г. съставът на АССГ е разделил производството по исковата молба на „Монси - 52“ ЕООД срещу Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и „Метрополитен“ ЕАД с посочени правни основания по чл. 128 т. 1 АПК и чл. 250 АПК и в производството по адм.д. № 11211/2025г. е оставил за разглеждане искането на дружеството по чл. 250 АПК. С оспореното в това производство разпореждане съдът се е произнесъл именно по искането по чл. 250 АПС, с което е бил сезиран и в рамките на предмета на делото. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че нормата на чл. 250 АПК предоставя защита на засегнати лица от извършването на фактически действия, които се извършват без да са основани на влезнал в сила административен акт или на закона, като е направил разграничение между фактически и правни действия, като е обосновал, че защитата срещу правни действия се реализира по друг ред, а именно с оспорването на индивидуален административен акт. Съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 250 АПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не може да се приеме за установено, че строителните работи в имота на дружеството – жалбоподател се извършват без основание. Приел е, че това е така, тъй като е обосновал извод, че строителството се извършва въз основа на влезнало в сила разрешение за строеж № 251 от 17.10.2023г. на главния архитект на СО за строеж „Отклонение на трета метролиния към квартал Слатина“, с разпоредено предварително изпълнение по чл. 60 АПК, както и въз основа на влезнал в сила специализиран ПУП – ИПУР, одобрен с решение № 947 на СОС от 15.12.2022г., който също е влезнал в сила, както и въз основа на заповед от 13.12.2024г. на кмета на СО за отчуждаване на ПИ идентификатор [номер], която е оспорена само в частта на определената оценка и за която също е допуснато предварително изпълнение по силата на чл. 30 от Закона за общинската собственост. Приел е и че отправеното с допълнителна молба искане да бъде възстановен достъпа до имота на жалбоподателя е недопустимо, тъй като съдът в производството по чл. 250 АПК не разполага с такива правомощия, като е оставил това искане без разглеждане. По тези съображения е приел, че в случая фактическите действия по осъществяването на строителните работи се извършва въз основа на надлежни административни актове, съответно не са налице предпоставките по чл. 250 АПК и е отхвърлил искането. Определението е правилно. В рамките на предмета на спора, очертан с определение № 35983 от 03.11.2025г. по делото, а именно по искането за преустановяване на фактически действия, нормата на чл. 250 от АПК предвижда, че "Всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона". В настоящия случай искането по тази разпоредба се аргументира с извършвани в ПИ идентификатор [номер] по КККР на гр. София строителни дейности по строителството на „Отклонение от трета метролиния към кв. Слатина“. Правилно и в съответствие със закона съставът на АССГ е приел, че искането по чл. 250 АПК е с предмет защита срещу всякакви фактически действия, а не правни, и не се извършват в изпълнение и въз основа на административни актове или на закона. В случая законосъобразно е прието, че не е налице хипотезата на чл. 250 АПК по формулираното в жалбата на дружеството – жалбоподател искане, тъй като извършваните строителни работи в имота се основават на издадени административни актове. Това е така, тъй като видно от събраните доказателства, както правилно е приел съдът при всестранна оценка на доказателствата по делото, извършваните строителни дейности се основават на влезнал в сила специализиран подборен устройствен план, издадено разрешение за строеж, за което по реда на чл. 60 АПК е допуснато предварително изпълнение, както и на представена по делото заповед за отчуждаване на ПИ идентификатор [номер], за която заповед също е допуснато предварително изпълнение от съда по реда на чл. 30 ал. 1 от Закона за общинската собственост. Поради и това е правилен и обоснован извода на съда, че в случая не са налице предпоставките по чл. 250 АПК, съответно законосъобразно е отхвърли искането на дружеството – жалбоподател в тази връзка. Правилен и в съответствие със закона е и извода на съда, че искането за възстановяване на достъпа до имота е недопустимо, поради това, че е извън правомощията на съда. По изложените съображения оспореното разпореждане като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски, а исканията в тази връзка на ответниците по касация, като основателни следва да бъдат уважени. Искането на Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200 лева. Искането на ответника „Метрополитен“ ЕАД като основателно по чл. 143 ал. 3 АПК и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени разноски в настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер от 1 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,