Решение № 3483 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 132/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. Б., чрез адв. Кирилова, против решение № 32475 от 05.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4523/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Б. против заповед № СОС-39 от 09.04.2024г. на изпълнителния директора на Българска агенция по безопасност на храните. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), чрез адв. Ангелова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Съставът на административния съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № СОС-39/ 09.04.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 107, ал.1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на К. Н. Б. – главен експерт в отдел „Информационни системи“, дирекция „Информационни системи и информационна сигурност“ при ЦУ на БАБХ, считано от 09.04.2024г. Законосъобразно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и при спазване на административнопроизводствените правила, като изложените в този смисъл мотиви се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон също се споделя от настоящия състав. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата решаващият съд приема, че заповедта е издадена след осъществяване на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, посочена в заповедта като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Според цитирания текст органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от закона регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за постъпване на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). Когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл). В случая правилно е прието, че условията на цитирания текст са изпълнени. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е назначен на заеманата длъжност на 07.05.2019г. (заповед № СН-9/ 25.04.2019г.). Същият е вписан в търговския регистър като съдружник и управител на търговско дружество „Астрит“ ООД, гр. София на 14.03.2014г. и към момента на назначаването, така и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, предмет на оспорване, не е освободен като съдружник и управител (удостоверения за актуално състояние на дружеството от 08.04.2024г. и от 29.05.2024г.). При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че двете кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, са изпълнени – служителят е назначен на държавна служба в нарушение на чл. 7, ал.1, т. 2 ЗДСл и нарушението съществува към момента на прекратяване на служебното правоотношение – 09.04.2024г., поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Възражението на жалбоподателя, че преди назначаването му за държавен служител е освободен като управител на „Астрит“ ООД с решение на общото събрание на съдружниците от 18.09.2017г., е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вписването в търговския регистър има като правило декларативно действие и само в изрично предвидените от закона случаи има конститутивен ефект. С такъв характер е вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ, според който решенията на общото събрание на съдружниците относно избора и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Следователно вписването в регистъра се явява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Това разбиране е застъпено в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, според която решенията на общото събрание на съдружниците, подлежащи на вписване в търговския регистър, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, а предвиденият в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за търговското дружество лица (в този смисъл решения № 690 от 3.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г.; решение № 135 от 9.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г., I т. о., ТК, решение № 86 от 1.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г., II т. о., ТК, всички на ВКС и др.). В случая органът по назначаване като трето за дружеството лице установява нарушението на чл. 7 ЗДСл именно въз основа на данните от търговския регистър. Освен това от страна на първоиностнационния съд правилно е отбелязано, че при констатация, че взетото от общото събрание на дружеството решение не е отразено в търговския регистър и не е заличен като управител, държавният служител може сам да заяви вписване на това обстоятелство, съгласно чл. 141, ал. 5 ТЗ. Следователно при стремеж за яснота в отношенията с търговското дружество и добросъвестно изпълнение на държавната служба, жалбоподателя би могъл да инициира вписване на релевантните факти в търговския регистър, което би довело до отпадане на установената първоначална несъвместимост. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след анализ на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него, обратно на становището на касатора, са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, касационният жалбоподател следва да заплати на Българската агенция по безопасност на храните, в чиято структура е административният орган, издал административния акт, сумата 511.30 евро (равностойност на 1000.00 лв.) разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, определена съобразно характера на производството, при отчитане на минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съобразяване с размера на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар. По тези съображения възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,