Решение № 83 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2008 г.

Решение № 83 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4605/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 4.06.2008 г. по гр. д. № 714/2007 г., с което Добрички окръжен съд, като е отменил решение от 24.04.2007 г. по гр. д. № 121/2005 г. на РС- Каварна, е отхвърлил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателят П. А. М. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата С. В. Д. в писмено становище поддържа, че решението следва да се остави в сила. Ответниците Д. Д. Л., М. И. Й. и В. И. В. не вземат становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г. о. е допуснал касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по същество, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска на П. А. предявен срещу Д. Д., М. И. и В. И. /като наследници на И. В. починал на 15.05.2006г/ и С. В. за обявяване окончателен на предварителен договор от 14.03.2004 г., с който ответниците са обещали да му продадат три ниви, всяка с площ от по 10 дка, находящи се в землището на с. Д., общо за сумата 60 000 лева. Съдът е изложил съображения, че тъй като с нот. акт № 100/2004 г. на нотариус при РС-Каварна е бил сключен окончателен договор с Р. В. за една от нивите, а предварителният договор е единен, то същият не може да се обяви за окончателен само по отношение на останалите две ниви. Приел е също така, че пречка за това са и установените по делото факти, че всяка от трите ниви е била индивидуална собственост на всеки един от обещателите по договора - И., Р. и С. В. с оглед извършена помежду им делба с договор от 25.03.1998 г. с нотариална заверка на подписите, а цената е уговорена общо, поради което не е постигнато съгласие за същата по отношение на всеки имот и това също съставлява пречка за обявяване на договора за окончателен. Установено е било по делото, че единият от обещателите Р. Л. е сключил окончателен договор за обещаното от него на 30.03.2004 г. с нот. акт № 100/2004 г. на нотариус при Каварненски РС, а именно нива от 10 дка, с пл. № 013063 по плана за земеразделяне на с. Д../ и по отношение на него производството е било прекратено поради оттегляне на иска. При така установените обстоятелства по делото съдът е счел, че не може да обяви договора за окончателен по отношение на останалите двама обещатели. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, намерила израз в Постановление № 6/1974 г. на ВС, изискващо да се търси точната воля на страните по един договор, тъй като и сключеният предварителен не освобождава съда от задължение да изтълкува действителната воля на страните съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД. Съдът е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, но за точното приложение на същия се налага да бъдат извършени и нови съдопроизводствени действия. Ето защо същото с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Имотите, предмет на предварителния договор са индивидуализирани в достатъчна степен, но следва да се изслуша заключение на съдебно-техническата експертиза, която да даде оценка каква е точната цена на всеки от тях, като се съобрази с общо договорената такава в размер на 60 000 лева за всички имоти. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства сочещи, че предварителният договор съдържа всички съществени елементи на окончателния такъв - обещателите /С. В. и наследниците на И. В. - Д. Л., М. и В. В. -дъщери/ са собственици на имотите и е постигнато съгласие за цената им. С процесният предварителен договор всеки обещател е поел задължение да прехвърли своя имоти, като не съществува законова забрана това да стане в общ предварителен договор. Съдът ще следва да прецени основателността на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД съобразявайки се с предпоставките за това предвидени в разпоредбите на чл. 362 и сл. ГПК /чл. 297 и сл. от ГПК /отм./. Предвид изложените съображения, съдът