Решение № 3753 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2012 г.

Решение № 3753 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9551/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директор дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП и Иван Тодоров Балканджиев, гр. В. Търново, чрез пълномощника си адв. Ю. Миневска, против решение № 323/29.06.2012 г. на Административен съд гр. В. Търново /АС/, постановено по адм. д. № 98 по описа за 2012 г. В касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП се поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и поради нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и по същество, отхвърлена жалбата в тази част срещу РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Иван Тодоров Балканджиев се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и по същество, отменен РА в тази си част. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Иван Тодоров Балканджиев и основателност на жалбата на Директор Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 200907163/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта с която е потвърден с Решение № 553/29.03.2011 г. от директора на Дирекция. "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/- София, при ЦУ на НАП, относно установени на Балканджиев допълнителни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ общо в размер на 7 049,48 лева. По жалбата на Директор на дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, при ЦУ на НАП: За да отмени обжалвания РА в частта, с която на жалбоподателя за данъчен период 2006 г. е определено допълнително задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 348,87 лв. и е начислена лихва в размер на 189,36 лева, съдът е приел за установено, че не са налице предпоставките за облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. и т. 7 от ДОПК, поради което незаконосъобразно основаната на ДЗЛ е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил приетите в хода на съдебното обжалване доказателства: Договор за паричен заем от 01.06.2005 г. сключен между жалбоподателя като заемодател и Петър Илиев Петров като заемополучател, подписан и от Д. Копаранов и Г. Балканджиев в качеството им на свидетели. За получаването на сумата е обсъдил приетата разписка от същата дата с подписи за приел и предал, както и, че за връщането на получения паричен заем също е представена подписана от страните разписка от 20.12.2005 г. Приел е, че сумата действително е предоставена на посочената дата, тъй като е установено получаване на суми по банков кредит от Първа инвестиционна банка. Обсъдени са в съвкупност с останалите доказателства по делото показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Петър Петров, от които се установява, че през месец юни 2005 г. последният е получил в заем от Балканджиев сумата от 20 000,00 лв., която е върнал през декември същата година. В същият смисъл са и показанията на св. Ганчо Балканджиев, който е присъствал на предаването и връщането на сумата, като съдът е изложил доводи защо кредитира показанията на последния свидетел, въпреки, че е брат на жалбоподателя. След подробен анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, съдът е достигнал до извода, че произходът на сумата от 20 000,00 лв., получена от жалбоподателя през декември 2005 г. не е недоказан, а представлява върнат от Петър Петров паричен заем, поради което не е налице превишаване на разходите за 2006 г. в годишен план със сумата от 1 971,62 лв. Решението в тази си част е правилно. Подробно съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените в касационната жалба доводи свързани с подробен анализ на противоречия в показанията на свидетели по настоящото и друго съдебно производство, както и дадените в хода на насрещната проверка са неоснователни. Първият спорен момент както в първоинстанционното така и в настоящото производство е наличието на предпоставките за прилагането на особения ред за извършване на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК. На следващо място, ако се установят посочените предпоставки, то данъчната основа за облагане с данъци определена от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да е възможно най-близка до действителната, която ДЗЛ не е декларирало ако е било задължено, или за която следва да се направи извода, че представлява укрити доходи. Настоящият състав намира, че относно процесната 2006 г. неправилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Съгласно последната разпоредба, данъкът се определя за една календарна година, а реда визиран по чл. 122, ал. 2 е за определяне на данъчната основа за същата календарна година. Извършеното от органа по приходите разделяне на данъчната основа на три месечни период е в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от ЗОДФЛ. Органа по приходите е приел в обжалвания пред съда РА, че от съпоставка на получените доходи и размера на извършените разходи е установено, че към 31.01.2006 г. е налице несъответствие в размер на 1392,42 лева, към 28.02.2006 г. - 225,96 лева и към 31.03.-353,24 лева и тази обща сума за трите периода е приета за данъчна основа за облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). При липса на установен общ размер на приходите за финансовата 2006 г., несъответстващ на извършени разходи за същата година, то не е налице и укрит доход, тъй като не е установено превишение на разходите над приходите. Като е приел, че незаконосъобразно е определен данък по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), върху данъчна основа на ревизираното лице, макар и на друго основание АС е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и не следва да бъдат обсъждани останалите доводи в касационната жалба относно доказателствената стойност на представените писмени доказателства за получени суми от ответника по жалбата. По жалбата на Иван Тодоров Балканджиев: За да отхвърли жалбата на Балканджиев, в частта относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 641,64 лева и лихви в размер на 1 869,61 лева за финансовата 2007 г., съдът е приел за установено, че процесната сума в размер на 9 500 евро, постъпила по разплащателната сметка на жалбоподателя на 22.11.2007 г. е с неустановен произход. Приел е за установено, че основанието за извършения превод от сметка на лицето Еленка Димитрова чрез пълномощника Цветан Николов, в сметката на Иван Балканджиев, е именно посоченото в нареждането за извършения превод, а именно "комисионно по сделка за продажба на недвижим имот № 104008 с. Добри дял на ф-ма "Кампанела"". Съдът е приел за недоказан твърдяния от жалбоподателя факт, че преводът на сумата, постъпила в банковата му сметка на 22.11.2007 г., реално има за свое основание връщане на паричен заем. До този извод съдът е достигнал като е приел, че наредителя на превода - Николов в показанията си пред съда е заявил, че по банков път е върнал 9400 евро, а останалите 100 евро след 25-то или 26-то число на м. ноември 2007 г., което е в противоречие на факта, че в сметката на Балканджиев на 22.11.2007 г. са постъпили 9500,00 евро. Факта, че сумата представлява връщане на паричен заем не е установен безспорно и от показанията на св. Ганчо Балканджиев. Относно откритото производство по оспорване съдържанието на нареждането за банков превод, съдът е приел, че се установява авторството на наредителя - Николов, в качеството му на пълномощник. От представените и приети по делото от ответника, във връзка с оспорването доказателства, за установено съдът е приел, че на 09.11.2007 г. по партидата на Еленка Антонова Димитрова /майка на Николов/ и Тодор Николов Тодоров, в имотния регистър към службата по вписванията е отразена продажба именно на посочения в нареждането недвижим имот № 104008 в землището на с. Добри дял, с купувач по сделката "Кампанела" ЕООД. От справката по лице от службата по вписванията - гр. Горна Оряховица се удостоверява действително настъпил факт /продажбата на имот № 104008 в землището на с. Добри дял на фирма "Кампанела", който е отразен като основание на плащането с банков превод, документирано в оспореното нареждане. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на подробен анализ на доказателства по делото, събрани в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода на касатора за превратно и изопачаващо възпроизвеждане на свидетелските показания по делото и принципа на предположения, които не се основават на никакви доказателства по делото. Безспорно установено е, че с нареждане за валутен превод от 22.11.2007 г. от сметката на Еленка Антонова Димитрова, чрез пълномощника си Цветан Николов, по сметката на касатора е постъпила сума в размер на 9 500 евро, с посочено основание в нареждането "комисионно по сделка за продажба на недвижим имот № 104008 с. Добри дял на ф-ма "Кампанела"". Същото е подписано от пълномощника, в частта на декларираните от него обстоятелства по ЗМИП, поради което е неоснователен довод на касатора, че не носи подписа на наредителя. На следващо място както правилно е приел съдът от справката по лице от службата по вписванията - гр. Горна Оряховица се удостоверява, че на 09.11.2007 г. от Еленка Антонова Димитрова /майка на Николов/ и Тодор Николов Тодоров на фирма "Кампанела" ЕООД е продаден имот № 104008 в землището на с. Добри дял, посочен като основание на плащането с цитирания банков превод. При тези безспорно установени факти, само въз основа на свидетелските показания на Цветан Николов, правилно съдът е приел, че не може да се възприеме довода на касатора, че процесната сума представлява връщане на паричен заем. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяните касационни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на страните не се дължат разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,