Решение № 10478 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за допускане до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ по специалност „Химия“, катедра „Химия“, факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна срещу Решение №931 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 1075/2025 г. на Административен съд/АС/ – Стара Загора. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожно решение обективирано в Протокол от 08.10.2025 г. Решение на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025 г., определена със Заповед № Р-109-428/ 07.10.2025 г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, за недопускане на д-р П. К. П. до участие в конкурса и е изпратил административната преписка на Научното жури, определено да проведе конкурса за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025 г., за извършаване на преценка за допускане на кандидата д-р П. К. П. до участие в конкурса и постановяване на изричен акт по чл.21, ал.2 от ЗРАСРБ. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с целта на закона. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че Комисията по чл. 48, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/ не е решаващ орган, а помощен орган, който не разполага с компетентност да се произнесе по допускане или недопускане до участие на кандидатите в конкурсната процедура. Намира, че оспореното решение на Комисията е издадено при правилно приложение на материалния закон, в рамките на притежаваната компетентност на органа. По тези съображения касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба – д-р П. К. П., в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Н. Станев - процесуален представител, с което заявява, че оспорва касационната жалба, няма доказателствени искания и моли съдът да остави в сила решението на административния съд. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по спора. Приел е въз основа на данните по административната преписка, че конкурсът за заемане на академичната длъжност „Главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет –Варна е обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025 г. На 03.10.2025г. жалбоподателят д-р П. К. П. е подал молба до Ректора на Медицински университет – Варна за допускане до конкурса за заемане на академична длъжност „Главен асистент“, към която е приложил автобиография, копие от лична карта, списък на публикувани научни трудове и копие от диплома за висше образование за образователно – квалификационна степен магистър, специалност „Химия“ с професионална квалификация „Химик“, както и копие от диплома, издадена от Университета по хранителни технологии – Пловдив, за притежавана от П. научна степен „доктор“ по 4. Природни науки, математика и информатика; 4.2. Химически науки. Приложени са още карта за предварителен медицински преглед и резултати от прегледите на специалистите от дата 11.03.2025г., както и свидетелство за съдимост. Със Заповед № Р-109-428/07.10.2025 г. на Ректора на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, на основание чл. 48, ал.1 и ал.2 от ППЗРАСРБ и чл.4, ал.2 и ал.5 от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна, е определен поименния състав на Комисия за допускане до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по специалност „Химия“, Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“, обявен в ДВ бр.64/ 05.08.2025г. и е разпоредено провеждане на заседание на Комисията на 08.10.2025 г. На Председателя на Комисията е възложено съставянето на протокол за взетите решения относно допускането/недопускането на кандидатите до участие в конкурса. На 08.10.2025 г. Комисията, определена със Заповед № Р-109-428/ 07.10.2025 г. на Ректора на Медицински университет – Варна, е разгледала подадените от кандидатите документи по обявения в ДВ бр.64/ 05.08.2025 г. конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ по специалност „Химия“, професионално направление 4.2 Химически науки, област на висше образование 4. Природни науки, математика и информатика, за Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“. В съставения Протокол от проведеното на 08.10.2025 г. заседание на Комисията е обективирано решение на последната за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност, с което на основание чл. 48, ал.2 от ППЗРАСРБ кандидатът д-р П. К. П. не се допуска до участие в обявения конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ по специалност „Химия“, тъй като не са представени изискуемите документи за участие в конкурса, изброени в протокола. Поради това Комисията е приела решение, че не допуска до участие в конкурса д-р П. П.. За приетото решение Комисията е изпратила уведомление с Изх. №109-682/09.10.2025 г. за приетото решение на комисията, в което е посочила, че поради несъответствие с изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изисквания и на изискванията по чл.1а, ал.2 от ППЗРАСРБ. Съдът е обсъдил изложените фактически обстоятелства на плоскостта на приложимата нормативна уредба и е достигнал до правилни и обосновани правни изводи за нищожност на оспореното решение на Комисията. Правилно съдът е посочил, че академична длъжност „Главен асистент“, съгласно чл. 18, ал. 3, от ЗРАСРБ, се заема въз основа на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 19 – чл. 23 от ЗРАСРБ, съответно чл. 45 – чл.52 от ППЗРАСРБ и Глава III, раздел II от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна. Съгласно чл. 20 от ЗРАСРБ, конкурсът за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ се провежда от петчленно научно жури, което се определя не по-късно от два месеца след обявлението в "Държавен вестник". Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗРАСРБ предвижда, че до участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания, включително на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, и на изискванията на висшето училище или научната организация по чл. 2б, ал. 5, като съгласно ал. 2 всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след определяне на журито, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. От посочената регламентация следва извода, че в Закона за развитието на академичния състав на Република България не е предвидено създаването и участието в конкурсната процедура на комисия като самостоятелен или помощен орган, нито са уредени правомощия на други органи освен такива на Научното жури и Факултетния/научния съвет. Действително в чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ се посочва, че изискванията за допустимост с изключение на минималните национални изискания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от комисия, в която се включват определени от подзаконовия нормативен акт лица, като председателят и останалите членове на комисията се определят със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. Изрично в чл. 48, ал. 3 от ППЗРАСРБ е регламентирано, че съответствието с минималните изисквания и с изискванията по чл. 1а, ал. 2 се проверяват от Научното жури. Кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок от 14 дни след определяне на Научното жури, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа - чл. 48, ал. 4 от ППЗРАСРБ. При систематичното тълкуване на посочените правни норми следва извода, че Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ не е решаващ орган, а помощен орган, който да подпомогне работата на Научното жури като извърши формален преглед /проверка/ на изискванията за допустимост, без обаче на Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ нормативно да са делегирани правомощия от законовата компетентност на Научното жури да приема решения за допускане или за недопускане до участие на кандидатите в конкурсната процедура. В този смисъл ако и регламентираната процедура по допускане на кандидатите до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“, да включва и извършвана от помощен орган /Комисията по чл.48, ал.2 от ППЗРАСРБ/ проверка за спазване на изискванията за допустимост /извън минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 от ЗРАСРБ/, то упражняването на решаващото правомощие за допускане/недопускане на кандидатите до участие в конкурса, нормативно е възложено на компетентния, съгласно чл.20, във вр. с чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗРАСРБ, орган за провеждане на конкурса - Научното жури. АС - Стара Загора е посочил, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая нито в ЗРАСРБ, нито в ППЗРАСРБ е предвидено създаване на комисия по допускане на кандидати като административен орган. Съответно доколкото в ЗРАСРБ и в ППЗРАСРБ не е предвидено създаване на нарочна комисия по допускане на кандидатите като самостоятелен орган, различен от Научното жури, то не може да се приеме, че препращащата разпоредба на чл.15, изр. 2-ро от ЗРАСРБ към Правилника на висшето училище относно определяне на допълнителни изисквания за заемане на академични длъжности, делегира нормотворческа компетентност на висшето училище и възможност да създава с правилника си и други решаващи органи в конкурсната процедура, освен научно жури и факултетен/ научен съвет. Поради това разпоредбите на чл.4, ал.2 и ал.5 от Правилника за развитието на академичния състав в Медицински университет – Варна, с които е предвидено създаване на отделна комисия по допускане на кандидати с решаващи правомощия за приемане на решения за допускане/недопускане на кандидатите до участие в конкурси за заемане на академична длъжност, противоречи на ЗРАСРБ и на ППЗРАСРБ и на основание чл. 5, ал. 1 от АПК не следва да се прилага. По изложените съображения административният съд е приел, че в случая Комисията, определена със Заповед № Р-109-428/07.10.2025 г. на Ректора на Медицински университет – Варна, е иззела чужда компетентност – на Научното жури, извършвайки преценка за допустимост на кандидата д-р П. П. за участие в конкурса за заемане на академична длъжност „Главен асистент“, поради което решението, обективирано в Протокол от 08.10.2025 г. от заседание на Комисията за допускане на кандидати до участие в конкурс за заемане на академична длъжност „Главен асистент“ по специалност „Химия“ в Катедра „Химия“, Факултет „Фармация“ на Медицински университет - Варна, с което кандидатът д-р П. П. не е допуснат до участие в този конкурс, като прието от материално некомпетентен орган, се явява нищожен административен акт. Настоящият касационен състав намира за правилен изводът на АС-Стара Загора, че в ЗРАСРБ и правилника за неговото приложение няма разпоредба, която да оправомощава проверяващата комисия по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ да се произнася по допускане на кандидатите в процедура за заемане на академична длъжност с нарочен административен акт, който да породи правни последици спрямо адресатите и научното жури. Смисълът на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е създаването на комисия като помощен орган, който проверява изискванията към кандидатите, без тези за минимални национални изисквания и по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване, защото то е компетентният орган за провеждане на конкурса, предвид чл. 20 от ЗРАСРБ. В чл. 48, ал. 4 от ППЗРАСРБ изрично е предвидено, че за резултата от процедурата по допускане кандидатите се уведомяват в 14- дневен срок след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. Следователно по силата на чл. 26, ал. 3 от ЗРАСРБ, в процедурата за заемане на академична длъжност "Главен асистент", в правомощие на научното жури е в определен срок да вземе решение за допускане/недопускане на кандидатите и да ги уведоми писмено за това. В случая Комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ е приела решение за недопускане на кандидата и е уведомила лицето за същото, с което по същество е приключила административната процедура. Поради това съдът правилно е приел, че оспореното решение има белезите на окончателен акт, с който се прекратява участието на кандидата в обявената процедура и съответно има пряк неблагоприятен ефект в правната му сфера. При липсата на правомощие за Комисията по чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ да се произнася самостоятелно с краен акт по допускането на кандидатите в обявената процедура съдът правилно е приел, че решението е прието от материално некомпетентен орган и на основание по чл. 146, т. 1 от АПК е обявил неговата недействителност. Обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1, изр.1- во, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение