Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 13.03.2023 г. от адв. И. В. за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 50291 от 09.03.2023 г. в частта за присъденото и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА като пълномощник на касатора Г. Д. Загорски пред касационната инстанция, чрез присъждане на дължимия ДДС върху определеното от съда възнаграждение, който възлиза на 141,25 лв. /20% от 706,25 лв./, доколкото по делото своевременно е представено доказателство, че молителят-адвокат е регистриран по ЗДДС. Насрещната страна по молбата – Прокуратура на Република България не е взела становище по молбата с правно основание чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. С решението от 09.03.2023 г. настоящият състав е определил адвокатско възнаграждение на адвокат В. за оказаната от нея на касатора Загорски безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 706,25 лв., съобразно уважената част на иска, но е пропуснал да начисли върху тази сума ДДС, въпреки представения в открито съдебно заседание акт за регистрация по ЗДДС от 19.04.2021 г. Ето защо, върху дължимото и присъдено на адв. В. адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, следва да се начисли и ДДС в размер на 20 %, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез присъждане и на сумата от 141,25 лв.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,