Определение № 251 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2016 г.

Делото е образувано по частна жалба на И. И. П. срещу определение № 395 /20.07.2016 г. по ч. гр. д. № 280 /2016 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което са оставени без уважение исканията на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно обжалване на въззивно определение по делото. Апелативният съд е приел, че И. П. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационно обжалване на въззивно определение. Но съгласно правилото на чл.24,т.2 от Закона за правната помощ такава по чл.21,т.1,т.2 и т.3 от закона не следва да се предоставя, тъй като частната жалба на И. П. е очевидно неоснователна: с въззивното определение, за обжалването на което се иска правна помощ, е прекратено въззивното производство по извършване на съдебна делба поради оттегляне на въззивната жалба от друг съделител, което може да стане във всяко положение на делото, при което въззивният съд е десезиран от разглеждането и той е длъжен да прекрати производството пред себе си. Неоснователно е и искането за освобождаване от внасяне на държавна такса поради липсата на достатъчно средства, предвид това, че нейният размер е 15 лева, тъй като данните по делото сочат, че И. П. получава месечни доходи, с които би могъл да заплати таксата в посочения минимален размер. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в мотивите на Пловдивския апелативен съд, към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. За пълнота може да се добави и следното: Хипотезата на прекратяване на въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба, уредена с разпоредбата на чл.264 ГПК, не съдържа правна сложност, както и преценката на законосъобразността на определението за прекратяването на въззивното производство на това основание, което е относимо към преценката за очевидна неоснователност по смисъла на приетото с чл.24,т.2 ЗПП. Изтъкваните до моменти от И. П. доводи за незаконосъобразност на прекратяването се изчерпват с това, че съдът не е имал право да прекрати производството поради оттегляне на въззивната жалба без съгласието на останалите страни. Останалите доводи на И. П. не се отнасят до обжалваното определение, а до незаконосъобразността на процесуални действия на Пловдивския окръжен съд във въззивното производството по съдебна делба, които са извън предмета на настоящото производство и е недопустимо да бъдат разглеждани в него. Искането на И. П. за освобождаване от държавната такса по частната жалба се прави наред с искания, съдържащи се в настоящата и предходна частни жалби да бъде определена от съда дължимата държавна такса, за да бъде внесена от И. П., които не са в подкрепа на извода, че молителят няма достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 15 лева. С влязло в сила определение на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2538 /2014 г. вече е отказвано освобождаването на И. П. от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по частна жалба. От изложеното следва обобщеният извод, че частна жалба на И. И. П. е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното настоящият състав