Определение № 4423 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област Разград, чрез процесуалния представител юрк. Русева, против определение № 187 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4/2026 г. по описа на Административен съд /АС/ – Разград, с което на основание чл. 159 т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 36.549, обективирано в протокол № 36 от 28.11.2025 г. на Общински съвет – Самуил и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК - неправилност на оспореното определение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно дефиниране на характера и естеството на решението на Общинския съвет от страна на първоинстанционния съд и за пропуски в преценката на съда по посочената в решението правна квалификация, за която се твърди, че е погрешна. Навеждат се и съображения по същество на спора, които касаят компетентността за издаване на административни актове от този тип. Иска се определението на АС-Разград да бъде отменено. Ответникът - Общински съвет–Самуил, представя възражение по частната жалба, в което изразява становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред АС – Разград решение № 36.549, обективирано в протокол № 36 от 28.11.2025 г., Общински съвет – Самуил е: 1. дал съгласие да се изработи проект за изменение на част от квартал 1 по ПУП-ПР на с. Самуил, като от УПИ XXV-Озеленяване, (по кадастрална карта /КК/ поземлен имот с идентификатор 65276.501.811) се обособят нови УПИ с проектни номера XXVI-357, предназначение „Озеленяване“ в квартал 1, с площ 6493 кв. м. и XXVII-359, предназначение „Озеленяване“ в квартал 1 с площ 1736 кв. м., съгласно скица-предложение за изменение и 2. възложил на кмета на общината да извърши необходимите действия за изменение на плана, разделяне на имота, и въвеждане на промените. Като правни основания за приемане на решението са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/; чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 124а, ал. 1, чл. 131, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. За да остави без разглеждане жалбата, с която е сезиран, и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд преди всичко разгледал предмета на оспореното решение на Общински съвет – Самуил и констатирал, че се отнася до разделяне на собствен на общината поземлен имот с идентификатор 65276.501.811 по КК и КР на с. Самуил, обл. Разградска, представляващ УПИ XXV-Озеленяване, в квартал 1 по ПУП-ПР на с. Самуил, одобрен със заповед № 908/1983г., изменен в частта му относно този УПИ със заповед № 213/21.04.2004г. на Кмета на Община Самуил, като след разделянето му от него се обособят два нови урегулирани парцела със същото предназначение. Според съда, като основание за приемане на оспореното пред него решение на Общинския съвет, неправилно са посочени разпоредбите на чл. 124а, ал. 1 и чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С позоваване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2, изр. първо, чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията /ЗА/, чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, както и на цитираните в решението - чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 от ЗОбС и чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, съдът приел, че това решение не може да се приеме за акт по смисъла на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, тъй като по своето правно естество представлява иницииране на производство за изменение на влязъл в сила ПУП-ПР относно самостоятелен парцел еднолична собственост на Общината, което завършва с краен акт - заповед за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, т.е. с индивидуален административен акт на кмета на общината. Наред с това приел, че е израз на политиката за развитие на икономиката на общината чрез използване на предвидената в ЗОбС правна възможност за управление и разпореждане с право на собственост върху имоти - частна общинска собственост. Ето защо заключил, че решението не представлява властническо волеизявление, което самостоятелно може да породи правни последици, а е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. Съдът приел още, че и заповедта на кмета по чл. 135, ал. 5, предл. първо от ЗУТ не би могъл да бъде самостоятелен обект на съдебен контрол за законосъобразност, съобразно изричната норма на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Въз основа на тези мотиви, съдът формирал краен извод за недопустимост на оспорването, поради липса на годен за съдебно обжалване акт, и на основание чл. 159 т. 1 от АПК оставил жалбата на Областния управител на Област Разград без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно като краен резултат, но при следните мотиви: Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, а по силата на ал. 4 от същия член такова оспорване може да направи и областният управител, „освен ако в закон е предвидено друго", т.е. ако контролът върху конкретен административен акт от страна на областния управител не е изрично изключен. Съгласно чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол за законосъобразността на административните актове по устройство на територията по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. Актовете на администрацията, които имат белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ подлежат на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1, от същия закон. Актовете, които не са индивидуални, не подлежат на самостоятелно обжалване. Посочените норми изключват приложението на чл. 32, ал. 2 Закона за администрацията по отношение на всички административни актове по устройство на територията - както на индивидуалните такива по чл. 214, ал. 1 ЗУТ, така и по отношение на останалите актове, свързани с процедурата по издаването им. В случая оспореното решение на ОбС – Самуил се отнася до акт по устройство на територията, свързан с процедурата по издаване на акт по чл. 214, ал. 1 ЗУТ, а именно с него се дава съгласие да се изработи проект за изменение на ПУП – ПР досежно имот общинска собственост, като това обосновава извод, че е налице акт, който областния управител не може да оспорва, съобразно разпоредбите на специалния закон – ЗУТ. Това е така и тъй като специалната норма на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ определя кръга на заинтересованите лица, които могат да оспорят административните актове по ЗУТ, в който не попада областния управител. Заповедта на областния управител по чл. 32, ал. 2 от ЗА замества жалбата и има сезиращо съда действие, като и изискванията за нейната допустимост следва да се преценяват по специалният закон - ЗУТ. /в този смисъл решение № 2330 от 28.02.2008г. по адм.д. № 12061/2007г. на ВАС, определение № 2093 от 22.02.2008г. по адм.д. № 11545/2007г. на ВАС, определение № 11693 от 17.11.2021г. по адм.д. № 11086/2021г. и др./. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че заповедта на кмета на общината по чл. 135, ал. 5, предл. първо от ЗУТ, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 124б ал. 4 ЗУТ. Напротив заповедите по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ подлежат на самостоятелен съдебен контрол, като чл. 124б ал. 4 ЗУТ не се отнася до тези заповеди, а само до актовете по чл. 124 и чл. 124а ЗУТ. Освен това в случая оспорения акт не е такъв по чл. 135 ал. 5 ЗУТ. Тези неправилни изводи на съда обаче не се отразяват на правилността на оспореното определение като краен резултата по изложените по – горе съображения. По изложените мотиви, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение