Определение № 9522 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8573/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р., чрез адв. П. Петров против Определение № 1423/18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 234/2026 г. по описа на Административен съд – Перник/АС – Перник/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ, обективиран в писмо изх. №OUT-2026-00527/11.02.2026 г. на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ЕАД да предостави документи и информация, поискана по реда на чл.37б от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, с позоваване на чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/2016/679, както и на основание чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател по подробно изложени доводи оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е предявеното искане по чл.15 и чл.20 от Общия регламент за защита на данните /ОРЗД/, а е отправено искане по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Моли определението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез юриск. Станчева в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице с правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Д. Р. против Отказ, обективиран в писмо изх. № OUT-2026-00527/11.02.2026 г. на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ЕАД. За да постанови определението АС - Перник е приел за установено, че на 15.01.2026 г. жалбоподателят Р., чрез пълномощника си адвокат Петров е депозирал пред „ЕОС Матрикс“ЕАД заявление с позоваване на чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 2016/679, но е изложил аргументи, основани в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК – отправено е искане за предоставяне на документи и информация, а именно - копия от всички договори за кредит в периода 2015 г. – 2025 г., както и съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършените и предстоящите плащания, както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредити с посочени дати и размер. В отговор на това заявление от страна на „ЕОС Матрикс“ЕАД до пълномощника на жалбоподателя по електронна поща е изпратено писмо с изх. № OUT-2026-00527/11.02.2026 г. В отговора си дружеството уведомява адвокат Петров, че довереникът му има неизплатено задължение към „ЕОС Матрикс“ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит от дата 09.04.2020 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, като вземането е прехвърлено на 10.04.2024 г. съгласно сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и „ЕОС Матрикс“ЕАД ЕАД. Предоставена е информация за размера на вземането, като е посочено, че към 23.01.2026 г. същото възлиза на 7 876,86 евро и е направено уточнение, че след датата на цесията не са постъпвали плащания, а по отношение на предхождащия период не разполагат с информация за плащания към цедента. Във връзка с искането за предоставяне на документи по кредита е обективирано становище, че като страна по договора за кредит Р. е получил екземпляр по сключения договор, както и общите условия и погасителния план към договора. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че визираният в жалбата отказ не представлява административен акт – властническо волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 от АПК, не е годен да породи правни последици, не засяга законни права и интереси на адресата му. Съдът е изложил доводи, че съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В процесният случай искането е за предоставяне на копия от всички договори за кредит в периода 2015 г. – 2025 г., както и съпътстващите ги документи – общи условия, погасителни планове, извършените и предстоящите плащания, както и информация за отпуснати суми, вноски за погасяване на кредити с посочени дати и размер. Въз основа на представените по делото доказателства АС - Перник е приел, че подаденото заявление не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни, търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договори за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно - правни субекти /длъжник – кредитор/, и е извън сферата на административните правоотношения. С оглед изложеното първоинстанционният съд е приел, че липсва каквото и да е искане, свързано с лични данни, а искането за предоставяне на копие от всички договори за кредит, сключени с Р., формулирано в процесното заявление, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържащи се в определени документи, в каквато хипотеза субектът на данни може да упражни правата си по чл. 15 – чл. 17 от ОРЗД. В заключение съдът е приел, че подадената жалба е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 15 от ОРЗД, защитава правото на физическото лице да получи достъп до личните данни, които се обработват за него и до сведения относно обработката им. Когато обаче молбата, както в случая е насочена конкретно към получаване на копия от договор за потребителски кредит, предметът не е упражняване на общото право на достъп, което защитава ОРЗД, а искане за предоставяне на документи, свързани със склъчен договор за потребителски кредит, уредено по друг специален гражданскоправен ред. Следва да се прави разлика между правото на достъп по чл. 15 от ОРЗД и правото на получаване на копие от документи, регламентирано по националното право. Правилно е приел първоинстанционният съд, че независимо от позоваването в искането на термини и препратки към ОРЗД и ЗЗЛД, същото не разкрива цел, свързана с обработка на лични данни, а е формулирано искане на страна по потребителски договор. Макар заявени като искания по ЗЗЛД, в случая това са искания по ЗПК. В този смисъл, съдът правилно е приел, че в искането на Р. не е поискан достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламента. Искането не е с цел упражняване на права по Глава III-та от ОРЗД, а получаване на информация по ЗПК, т.е. от решаващо значение е целта на заявителя – която в случая е упражняване на гражданскоправни отношения информация за договора за кредит, извлечения за извършени плащания, които се предоставят по реда на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение