Решение № 157 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г.

Решение № 157 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 389 от 19.01.2009 г., постановено по гр. в. д. Nо 388/2008 г. на Хасковския окръжен съд, С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Т. А. Т. и Ф. М. Т., чрез адв. М. Г. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и с рамката на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т., като наследници на Я. Д. Т. /поч. 1978 г/,. е оставил в сила решение на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м. "К", целият с площ от 2 356 кв. м. Поставеният материално правния въпрос, обусловил касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за легитимацията на ищците като собственици на земеделска земя, попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, въз основа на решение на ПК по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, издадено преди изменението на закона от 30.06.1999 г., по който въпрос са налице решения на други съдебни състави, касаещи материално правна сила същото решение на ПК за възстановяване на собствеността, е разрешаван в различен смисъл в посочените от касатора съдебни актове. С приложеното Решение Nо 585/11.06.2007 г. на ВКС-IV отд., с което е оставено в сила решение на Хасковския окръжен съд и Определение Nо 773/2.12.2003 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 213 ГПК (отм.), се приема, че е ищците по заявен иск за защита правото на собственост, в полза на който има издадено позитивно решение на ПК за възстановяване в стари съществуващи реални граници / в този случаи - макар и попадащо в терен по § 4, без издадена Заповед от Кмета по § 4к от ЗСПЗЗ, тъй като изискването за това е едва с изменението на ДВ. бр. 113/1999 г., се легитимират като собственици на възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот и е налице правен интерес за предявяване на ревандикационен иск срещу лицата, намиращи във владение/държане / на имота. Настоящият състав на ВКС напълно споделя като правилна изразената в посочените съдебни актове теза за зачитане на материално-правната легитимация на лицата, правоимащи по см. на чл. 10 от ЗСПЗЗ, в полза на който е налице издадено позитивно решение на ПК, в спор за собственост. С оглед на изразеното становище, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. Я. А. П., Д. А. Т., Х. А. Т., С. Н. Т. и Й. Н. Т., като наследници на покойния Я. Д. Т. /поч. 1978 г/., са предявили иск чл. 108 ЗС срещу Т. А. Т. и Ф. М. Т. за признаване собствеността и предаване владението на недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м. "К", целият с площ от 2 356 кв. м. С Решение Nо 36-51/1.04.1998 г. на ПК-Хасково на наследодателя Я е възстановена собствеността в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на 63.80 дка земеделски земи, като част от тях, в площ от 33 дка са възстановени в стари реални граници, находящи се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Един от посочените имоти, с площ от 9 дка се намира в м. "Д" по КП, одобрен със Заповед 969/1988 г. и включва имоти пл. Nо 1538, 1539, 1540, 1540а, 1540б, 1540в, 1541, 1542 и 1542а. Според актуалния регулационен статут, имот пл. Nо 1541 представлява недвижим имот с идентификационен Nо 77195.704.293 по КК на гр. Х., кадастрален район 501, м. "К", целият с площ от 2 356 кв. м., като по разписен лист имота е записан на Т. А. Т. За да отхвърли заявения ревандикационен иск, решаващият съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост, както и че процедурата по възстановяване собствеността на нива от 9 дка, принадлежала на техния наследодател към 1958 г., защото не са доказали правопораждащите факти, направили праводателя им собственик на внесените в ТКЗС земи, а освен това дори и да се зачете решението на ПК, то не е завършена реституционната процедура, при условията на чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради липсата на издадена скица и нанасяне на имота по действащия КП. Решението на въззивния съд е правилно, не е допуснато нарушение по приложението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ. Заявеният ревандикационен иск предполага пълно и пряко доказване от страна на ищците по делото 1./ принадлежността на правото на собственост, 2,/ факта на владение от страна на ответниците и 3./ липсата на основание за това владение. Правилно е прието, че ищците не са доказали правото на собственост на техния праводател -респ. притежаването на претендираното от тях право на собственост. Изводите са обосновани и почиват на доказателствата по делото. Съдът е съобразил и анализирал издадените в полза на ищците, като наследници на Я. Д. Т. две решение на административния орган по едно и също заявление - вх. Nо 500065/6.09.1991 г. със заявител Н. Я. Т. именно Решение Nо 36-51/1.04.1998 г. на ПК Хасково и Решение Nо 36019/28.09.2007 г. на ОбСЗГ Хасково, като правилно е приел, че не може да зачете тези два акта като надлежен титул за собственост на посочения в т. 1 на първото решение и в т. 9 - на второто решение недвижим имот, конкуриращ претендирания, индивидуализиран по действащата КК недвижим имот. С посочените две решение е признато правото да се възстанови собствеността на нива от 9 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяването на бившите земеделски земи в терени, раздадени за ползване на граждани по посочените в ЗСПЗЗ законови актове, предполага създаване на комбинирани планове на местността, в която се отразяват както, имотите на възстановената собственост, така и тези, който са раздадени на ползвателите. Правилно е прието, че с оглед рамката на оспорване от страна на ответника/ съд. заседание 16.01.2008 г., съд. заседание 25.02.2008 г./ в тежест на ищците е докажат основанието на което техния праводател черпи правото си на собственост на бившия земеделски имот, както и идентичността на имота, чиято собственост е възстановена по ЗСПЗЗ с претендирания имот, съгласно действащия регулационен статут с оглед на проведена процедура по възстановяването, съобразно допълнителните изисквания на реституцията на имоти в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като ищците не са установили основни правнорелевантни за спора факти, позовавайки се като титул за собствеността на наследодателя на подадена от него Молба-декларация за членство в ТКЗС, без нотариални актове, извлечения от емлячни регистри, декларации за притежавани непокрити имоти и др. и при установени данни само за нанасяне на възстановената собственост само в помощния план, но не и в изготвения и действащ понастоящем КП на местността, в която се претендира имота, то изводите на съда, че искът следва да се отхвърли, са обосновани и законосъобразни. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия