Определение № 6040 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Т. Т. и Т. П. Т., представлявани от адвокат П. Вълканова, против Определение № 2324/16.03.2026 г., постановено по административно дело № 298/2026 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане депозираната от тях искова молба срещу Община Бургас и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Ответната страна, Община Бургас, не изразява становище по реда и в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт по чл. 229, ал. 1 АПК, подлежащ на касационен контрол с частна жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба, целяща да се установи незаконосъобразност на действия, бездействия и волеизявления на Община Бургас. С разпореждане №1296/11.02.2026 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени подробни указания за ясно формулиране, конкретизиране и мотивиране на исканията. Указани са и последиците от неизпълнение на указанията в срок, а имено, че производството по делото ще бъде прекратено. В изпълнение на указанията са депозирани две уточняващи молби от страна на ищците, но съдът е преценил, че дадените от него задължителни указания не са изпълнени, тъй като в изложението и на двете молби се съдържат общи твърдения и формулировки, като от тях отново не може да се очертае конкретен и ясен предмет на спора. Съдебното определение е правилно, като възприетите въз основа на развилите се процесуални правоотношения правни изводи в него, се споделят от настоящия съд. В случая предметът на спора, повдигнат пред първоинстационния съд е неясен както по въпроса дали се оспорва фактическо действие, фактическо бездействие или конкретно индивидуализиран административен акт, чиито последици са негативни за оспорващите, така и по отношение на исканата от съда защита срещу него. С оглед на това, съдът съд правилно е констатирал нередовности на подадената искова молба и по реда на чл. 158, ал. 1, във връзка с чл. 150, т. 5, 6 и 7 АПК, я е оставил без движение като нередовна, посочил е подробно в какво се състоят нередовностите и е дал срок за отстраняването им. Разпоредбата на чл. 158, ал. 3 АПК е императивна и изрично повелява, че в случай на неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности на исковата молба, същата следва да бъде оставена без разглеждане, респективно производството по делото да се прекрати. Прилагайки законовата норма, съдът е постановил процесното определение, тъй като действително нередовностите на исковата молба не са били отстранени. Яснотата и логическата издържаност на изложението в обстоятелствената част на исковата молба и в уточняващите я молби, както и еднозначното формулиране на търсената съдебна защита са били необходима предпоставка за установяването от страна на съда на предмета на спора с оглед провеждането на пълен и законосъобразен съдебен контрол. Волята на ищците е останала неясна, тъй като, въпреки дадените указания не е посочено срещу кои конкретни фактически действия/бездействия на кой орган или длъжностно лице и срещу кои индивидуални административни актове е заявената защита. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение