Определение № 2440 от 10.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3441/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на МБАЛ „Света София“ ЕООД, чрез адв. Димитров за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 1004 от 19.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3600/2022 г. по описа на Апелативен съд София в частта, с която молителят е осъден да заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от общо 252 000 лв.- обезщетение за претърпени от Р.М.С. неимуществени вреди, настъпили на 09.01.2018 г., изразяващи се в болки и страдания от безвъзвратно изгубен орган и загубена детеродна способност / в размер на 210 000 лв./, в болки и страдания при следоперативния период след аборт и перфорация на матката / в размер на 35 000 лв. и в болки и страдания поради настъпилия възпалителен процес след перфорация на матката и развитието на инфекция „пелвеоперитонит“, ведно със законната лихва от 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3010 лв.-обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва 09.01.2018 г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълните предявени размери от общо 494 100 лв. – обезщетения за неимуществени вреди и от 5 900 лв.-обезщетение за имуществени вреди, исковете са отхвърлени. Касационната жалба с вх. № 18421/09.08.2023 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК. С молбата са представени доказателства за внесено на 09.08.2023 г. обезпечение в размер на 400 000 лв., като е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването й по сметката на ВКС на 09.08.2023 г. Върховният касационен съд намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложеното с молбата платежно нареждане от 09.08.2023 г., удостоверяващо внасянето на сумата от 400 000 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, като размерът на внесеното обезпечение покрива присъдените с решението суми и законната лихва върху тях от 09.01.2018 г. до датата на постановяване на въззивното решение – 19.07.2023 г. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което